Ново изследване установява, че специфични гени може да са свързани с процесите на възстановяване на хора, преживели инсулт, предоставяйки на лекарите изводи, полезни за разработването на целеви терапии. Констатациите са публикувани в списание Stroke. Основният фокус в проучването е дали определни гени създават по-висок риск от развитие на депресия, посттравматично стресово разстройство и когнитивен спад след прекаран инсулт.
Д-р Стивън С. Крамър, MD, водещ автор на изследването и професор по неврология в Center for High Quality Health Care Services, отбелязва, че въпреки че има някои предиктори, които лекарите могат да използват, за да предвидят възстановяването от инсулт като възрастта на пациента или изходното здравословно състояние, те не са достатъчни, за да се прогнозира изходът от инцидента. “Проблемът, пред който сме изправени, е, че когато някой получи инсулт, е трудно да се предвиди какво ще последва“, посочи той. “Пациентите в спешното отделение, преживели инсулт, често ни питат какво ще се случи с тях след това, какво следва, какви усложнения са възможни и какви лечения са достъпни за тях. По същия начин клиницистите се нуждаят от подобрени методи, за да разберат как ще се справи пациентът, за да разработят персонализиран медицински подход за всеки”, допълни той.
Предишни проучвания предоставят доказателства, че генетичните различия са свързани с процеса на възстановяване след инсулт, но изследванията за специфичните резултати, с които тези гени са свързани, са ограничени. Д-р Креймър, в сътрудничество с д-р Е. Алисън Холман от Калифорнийския университет в Ървайн, се опитват да определят дали има метод за по-прецизно измерване на различните поведенчески резултати сред оцелелите от инсулт. За да направят това, Креймър и неговият екип проучват група от гени при повече от 700 пациенти, преживели инсулт. Като част от проучването са извършени подробни поведенчески оценки на когнитивното здраве на участниците, симптомите на депресия и посттравматично стресово разстройство, и други дефицити, появили се една година след инсулта.
Проучването установява значителни връзки между определени гени и тези поведенчески здравни резултати. Авторите му установят, че вариантът на гена rs6265 се свързва с влошени когнитивни умения. Този генен вариант е свързан с мозъчния невротрофичен фактор (Brain-derived neurotrophic factor, BDNF), който е ключов за поддържането на мозъчните клетки. Според резултатите хората, които имат този генен вариант, са демонстрирали и по-лош когнитивен статус една година след инсулта. Пациентите с генни варианти rs4291 и rs324420 са имали по-висок риск от развитие на по-тежка депресия и симптоми на посттравматично стресово разстройство.
Въпреки че резултатите от проучването зискват независимо потвърждение, Крамър отбелязва, че те могат да помогнат за подобряване на възможностите за лечение въз основа на прост генетичен тест. „Например за пациентите, които са изложени на по-голям риск за влошена когнитивната функция ще се препоръчат определени терапии и рехабилитация. А може би един ден ще имаме лекарство, което е насочено към определени генни рецептори. Целта на това проучване е да диференцираме пациентите след инсулт и да използваме това знание не само за прогнозиране, но и надяваме се – и за подобрено персонализирано лечение”, обобщи той.
Източник: https://www.news-medical.net/news/20240725/Gene-variant-predicts-cognitive-decline-after-stroke.aspx
