Нови правила за по-стриктен контрол в болниците ще обсъдят членове на Надзорния съвет на НЗОК и други експерти. Това става ясно от стенограма от заседание на надзора на фонда, проведено на 28-ми юни. Предложението е на председателя на Федерацията на синдикатите в здравеопазването и член на Надзорния съвет на НЗОК д-р Иван Кокалов, но среща подкрепа и от останалите му колеги в Надзора, както и от управителя на Касата Момчил Мавров.
Поводът темата за засилване на проверките от страната на Касата да влезе в дневния ред на Надзорния съвет на фонда, са разходите на болниците след отпадането на лимитите. Припомняме, преди месеци Конституционният съд обяви за противоконституционна въведената в Закона за здравното осигуряване забрана НЗОК да плаща на болниците за надлимитна дейност. Ограничението Касата да не заплаща т.нар. надлимитна дейност на лечебните заведения бе въведено през 2019 години и целеше по-стриктна финансова дисциплина от страна на лечебните заведения. То обаче срещна силен отпор от болнични сдружения. Преди дни по въпроса се произнесе и Върховният административен съд, който спря действието на разпоредби от Националния рамков договор, налагащи лимити на болниците. Жалбата, по която се произнесоха върховните магистрати, бе на Националното сдружение на частните болници.
След отпадането на лимитите се засилиха и прогнозите че това ще има и силно бюджетно влияние на средствата на Касата. Данните на фонда го доказаха – Касата е заплатила малко над 406 милиона лева на общо 375 болници у нас за извършената дейност през март на фона на 288 милиона лв. месец по-рано. За последния отчетен месец се наблюдава известен спад в платеното от страна на НЗОК – или 326 572 443 лв. Въпреки това, членовете на Надзора изразяват опасения как ще се движи бюджетът на НЗОК след отпадането на лимитите и повдигат темата за по-стриктен контрол спрямо болниците.
“Притеснителното е, че независимо от всичко, решението на Конституционния съд е – работете, те ще плащат, буквално, малко е отворило вратата, защото ние отговаряме за бюджета”, заявява д-р Иван Кокалов. В отговор директорът на дирекция „Бюджет и финансови параметри“ в НЗОК Ганка Аврамова посочва, че има около 7.5 млн. лв. по-малко заявени средства от болниците за месец април. От думите й става ясно и че със заповед на управителя на НЗОК от директорите на районните здравни каси се изисква три пъти месечно да проследяват разходите на лечебните заведения спрямо заложените бюджети. Проверяващите ще имат възможност и за по-лесни внезапни проверки в болниците. “Надяваме се за следващите месеци да дадат по-голям ефект тези дейности, които сме предприели по това да не се заплащат дейности, които са установени, че не са извършени“, отбелязва тя. “Нашето наблюдение от тук показва, че последващият контрол не е толкова ефективен, колкото предварителния контрол и ние трябва задължително, след като имаме това решение, да направим всичко възможно да изпълняваме месечните стойности до размера и да не позволяваме преразход на средствата”, коментира Аврамова.
В отговор Кокалов отбелязва, че е нужен по-стриктен контрол, а не само такъв на “хартия”, включително и прекратяване на договор с НЗОК. “Ако ние не предприемем други стъпки, аз мисля, че този положителен резултат следващите месеци няма да го има”, прогнозира той. Защото, след като съдът каза, че независимо, че има договор едната страна ще го спазва, а другата няма да го спазва и ще плаща, ние пък да кажем, че този, който го хванем, че лъже – прекратяваме договора. Да има по-тежка санкция, за да може някой като посяга към лъжата, така да се каже, да знае, че санкцията е голяма. Не някаква парична санкция, защото той ще я плати, ще навакса, ами да има санкция точно за това, че не се спазва договора и ние прекратяваме взаимоотношенията с него, коментира Кокалов. Той продължава и с конкретни примери: “Защото знаете, че тук откриваме какво ли не. То не беше на мъртви се вадят зъби, то не беше оня го няма, а има болничен лист, и диагноза, и лекарства, и всичко. Просто трябва да се знае, че при такива случаи санкцията ще бъде – благодаря, но Вие не сте лоялен към нас и ние няма да бъдем, прекратяваме договора. Така че, трябва да има разговор в тази посока. В противен случай парите ще растат лавинообразно, тъй като те вече смятат, след като съдът застана зад тях, можем значи да караме през просото и то яко, и то се вижда”, допълва той.
“Аз също съм напълно съгласен с мнението на д-р Кокалов. Мога да допълня, че ние разглеждаме и други практики, за да можем да оптимизираме контрола“, заявява в отговор управителят на фонда Момчил Мавров. Той предлага мерките да се обсъдят на закрито заседание. Според д-р Николай Болтаджиев, член на НС на Касата, заседанието трябва да е открито. Той, за разлика от колегите си, не вижда големи проблеми с отпадането на лимитите. “Аз мисля, че положението никак не е страшно. Да не говорим, че преди години въобще няма лимити. Впоследствие от няколко години по съдебен ред се изплащат тези средства, а пък даже имаше и споразумения, по които се изплащаха надлимитни и винаги имаше страх, че ще затъне касата и бюджета, а пък до сега не се е случило това“, заявява Болтаджиев, който е бивш председател на Сдружението на частните болниците.
“В превантивния контрол се крие истината и в организацията на самата контролна дейност. Ще споделим с Вас какви мерки още предвиждаме и се надявам наистина този контрол да стане по- ефективен. Идеята е не да бъдат ограничавани изпълнителите на болнична помощ да изпълняват дейността си и по някакъв начин да им пречим, а там, където има недобросъвестни изпълнители, да пресечем тяхното желание за злоупотреби и за източване на ресурса на касата”, посочва в заключение управителят на НЗОК Мавров.
Надзорниците поемат ангажимент за провеждането на среща, на която да обсъдят въпроса за налагането на по-стриктен контрол.
Полина Тодорова
