Цялата същинска нежелана спешност в страната се насочва от Центровете за спешна медицинска помощ към малък брой публични болници. Това са посочва в анализ на министерство на здравеопазването, касаещ състоянието на спешна помощ в страната. Припомняме, през януари депутатите от здравната комисия в парламента задължиха министъра на здравеопазването, тогава проф. Христо Хинков, да предостави цялостен анализ на текущото състояние на системата на спешна помощ в страната в срок до 31 март 2024. До момента изводите от този анализ не бяха обявявани публично, но Medical News ги изиска от МЗ по реда на Закона за достъп до обществена информация.
В анализа е отбелязано, че болниците, които поемат този вид спешност, се намират под непрекъснат натиск от страна на екипите на ЦСМП и на самонасочили са към тях пациенти, а в случаите, когато изчерпят своя капацитет и завяват отказ за прием на болни, са обект на контролни акции от компетентните органи. В същото време, те ангажират все повече човешки и материални ресурси, за да отговорят на нарастващите потребности. Всичко това се отразява негативно на мотивацията на персонала с последващ кадрови дефицит и води до финансови проблеми на лечебните заведения, поемащи най-тежките случаи. Данните от анализа са поредното доказателство за изключително дебалансираната ни здравна система, особено в частта спешна медицинска помощ.
От тях се разбира, че към 2023 година от всички 333 броя лечебни заведения в страната, едва в 48 има разкрити структури “Спешно отделение”. За осем от тези отделения е установено, че са от I-во ниво на компетност и не отговарят на изискванията на Стандарта по спешна медицина и са издадени препоръки.
Анализът алармира още, че през последните години в някои големи градове, основно в град София, се наблюдава сериозно задълбочаване на проблемите, свързани с приема на пациенти в спешни животозастрашаващи състояния в лечебните заведения за болнична помощ. Колко пациенти обаче не са били приети в болница, към която са транспортирани с линейка, както и причините за отказ, не са ясни, защото статистика за това не е водена. Припомняме, че лечебните заведения в столицата, са над 70, но от тях едва 9 разполагат със структура по специалност „Спешна медицина“.
В същото време на територията на цели 15 области, сред които Велико Търново, Видин, Враца, Монтана, Стара Загора и други, има разкрито само едно спешно отделение, което поема всички спешни пациенти от областта и други градове.
От данните става ясно че общият брой на случаите през 2023, при които граждани са преминали през спешно отделение, е 1 272 280. Ето и десетте болници, които са приели най-много спешни случаи през 2023 година:
| Лечебно заведение | Спешно отделение (Ниво на компетентност) | Общо преминали през СО |
| УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ | МСО III ниво | 251 169 |
| УМБАЛ “Свети Георги” – Пловдив | ОСМ III ниво | 118 030 |
| МБАЛ „Света Анна-Варна | МСО III ниво | 61 707 |
| УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ (Данните са общо за СО, спешен УНГ и спешен очен кабинет) | МСО III ниво | 61 599 |
| МБАЛ „Света Анна” – София | МСО III ниво | 45 980 |
| УМБАЛ „Света Марина“ – Варна | МСО III ниво | 42 941 |
| УМБАЛ Бургас | МСО II ниво | 37 871 |
| МБАЛ Шумен | МСО II ниво | 33 825 |
| УМБАЛ Добрич | МСО III ниво | 34 739 |
| МБАЛ Рахила Ангелова, Перник | ОСМ II ниво | 30 689 |
Под изискуемия минимум за дейност на мултипрофилно спешно отделение от II ниво на компетентност, който е 5000 годишни приема, е УМБАЛ “Лозенец”, където са отчетени 3839 приема за изминалата година. Няма болници, които да са поддържали, по-високото III ниво на компетентност за МСО и да са приели под минимума от 10 000 пациенти. Две болници – МБАЛ Мед Лайн Клиник АД, Пловдив и МБАЛ по неврология и психиатрия – Свети Наум, София са отчели под изискуемия годишен обем дейност за I-во ниво на компетентност – съответно 1636 бр. и 1306.
Спешно отделение обърнато на платен медицински център
В анализа са посочени и някои конкретни примери за нарушения, като например казуса с частната болница МБАЛ “Пулс” в Благоевград, която е извършвала извънболнична медицинска дейност в спешно отделение и е изискала заплащане от пациентите си, преминали през спешното отделение. В същото време, болницата е заявила повишаване на нивото на многопрофилното си спешно отделение. След проверка обаче се устновява, че в лечебното заведение е бил създаден “вътрешен регламент за заплащане от пациенти на дейности в Спешно отделение, независимо от триажната категория, която те са получили в резултат на извършен медицински триаж и оказаната медицинска помощ”, гласи анализът. Според проверките искането за заплащане на прегледи и медицински изследвания, сред които консултации, образни изследвания, лабораторни изследвания и други, е претенция за заплащане на извънболнична дейност, каквато МБАЛ Пулс не може да извършва като лечебно заведение за болнична медицинска помощ“. Дадени са предписание за прекратяване на вътрешноболничната извънмедицинска дейност, извършвана в спешно отделение.
Повечето хора търсят сами помощ в спешните отделения
Анализът показва още, че всички потърсили сами помощ в спешни отделения или транспортирани до там от ЦСМП, 30% са били приети за лечение или 377 539 случая. Повечето хора, които търсят помощ в спешните отделения, се самонасочват към тях, а не са транспортирани с линейка. В такива случаи обаче и по-рядко се стига до прием в болница, за разлика от транспортираните от екипите на ЦСМП пациенти, за които и по-често се налага хоспитализация. Под 30% от самонасочилите към спешните отделения пациенти или 286 550, са били приети за лечение, докато при транспортираните с линейка този процент е над 60% или 90 989.
Затова и според авторите на анализа е нужно изработване на единна система и правила за отчитане на дейността по обслужване на пациентите, възприели състоянието си като спешно или установено такова след триаж – като налице ли е отказ от прием; пациентът оценен ли е като неспешен; насочен ли е към друга болница или извънболнична помощ, уточнен ли е планов прием и други.
Кадровият проблем се задълбочава
Кадровият проблем в системата на спешна помощ у нас е виден и от този анализ на здравните власти. Така например към края на февруари тази година в ЦСМП-София е имало 64 свободни позиции за лекари, 65 за шофьори на линейки, 23 за медицински сестри,12 за фелдшери, 7 за парамедици и други. Поради липсата на достатъчно кадри, лекарите от столичната Бърза помощ, се завеждащи работна смяна, се налага да сформират екипи от наличните служители при започване на всяко дежурство. Недостатъчно кадри и има в много други спешни центрове в страната.
От данните от анализа става ясно, че средната брутна работна месечна заплата в ЦСМП за страната е между 2465 и 3162 лв., като най-висока е тя в София – 3162 лв., а най-ниска в ЦСМП-Стара Загора – 2465 лв.
Едни за сметка на други
Основните изводи от анализа са, че е налице неравномерно и неравнопоставено натоварване на болничните заведения, ползващи обществен ресурс независимо от тяхната форма на собственост и бизнес план. Спешното отделения в страната не са разпределени равномерно и има отдалечени райони, включително високопланински и труднодостъпни, на територията на които няма лечебно заведение с разкрито спешно отделение. В такива райони не е добре развита извънболничната помощ, поради което се регистрира извънредно натоварване на наличните спешни отделения в областта, в които се транспортират пациентите. Не се гарантира достатъчен болничен капацитет за прием на спешни пациенти, транспортирани с екипи на ЦСМП или самонасочили се пациенти.
Препоръки
Според авторите на анализа е нужно подобряване на организацията на ЦСМП по отношение на транспортирането на спешните пациенти и координацията с приемащите болнични заведения. Липсва и пряка колаборация между лечебните заведения за болнична помощ и лечебните заведения за извънболнична помощ. Налице е влошаващо се кадрово и финансово състояние на болниците, които поемат най-голям дял от спешността. Също така все още не е организирано регистриране в Национална здравноинформационна система (НЗИС) на леглата за спешни случаи за всяка отделна болница с отделна номенклатура и задължения за изпращане на информацията в НЗИС при всяко приемане и изписване на пациент. Не се осъществява и строг контрол по спазване на изискванията за предварително уведомяване на приемащото лечебно заведение при насочване към него на линейка с спешно болен пациент.
Полина Тодорова
