Въвеждане на методика за определяне на броя на здравните специалисти, особено медицински сестри, които са необходими в различните лечебни заведения – това предвиждат промени в Закона за здравното осигуряване, предложени за обществено обсъждане от Министерството на здравеопазването, които касаят и изменения в Закона за лечебните заведения. Те са свързани основно с промени в методиката за определяне на Националната здравна карта.
С тях се предлага промяна в ЗЛБ, като е предвидено Областната здравна карта и Националната здравна карта да съдържат конкретните потребности от лекари и лекари по дентална медицина по специалности и специалисти от професионално направление „Здравни грижи“ за осигуряването на достъп на населението до медицинско обслужване и в болничната медицинска помощ за всички области. Разширяването на обхвата на областните и Националната здравни карти е в съответствие на неблагоприятните тенденции, обуславящи недостиг на кадри спрямо наличните в страната лечебни заведения, включително и за болнична помощ, с оглед осигуряване на необходимото качество на медицинско обслужване, гласят мотивите към проекта. Също така се определят и предпоставките за актуализиране на Националната здравна карта, за да може тя да изпълнява основната си функция – осъществяване на националната здравна политика, на базата на актуални данни за потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ, посочват от ведомството.
Припомняме, в момента е в сила Националната здравна карта, утвърдена през май 2018 година, без да е актуализирана. Според редица представители на сектора е нужна промяна в НЗК, която да начертае реалните потребости в сектора. От нейното утвърждаване са минали повече от 5 години, през които в здравно-демографския профил на страната и в здравната система са настъпили много промени, поради което тя не отразява актуалното състояние на системата и на потребностите на населението и не изпълнява своето предназначение, признаха наскоро и от МЗ. А това на практика е същностният документ, въз основа на който трябва да се предприемат политики в сектора, особено тези, касаещи разкриването на нови лечебни заведения. За пръв път здравните власти предлагат и включване на медицинските сестри като фактор за потребностите в здравната карта. Този ход безспорно е породен от кадровата криза сред този тип кадри – на българската здравна система не достигат близо 30 000 медицински сестри.
Според промените, които предлага настоящият екип на МЗ, картата ще може да се променя при настъпили промени в данните за броя и демографската структура на населението на страната с над 10%. Изменение ще може да се допусне и при промени в данните за хоспитализираната заболяемост и използваемостта на леглата – увеличение на използваемостта на леглата за болнично лечение по една или повече медицински дейности с над 90% за период от 2 последователни години или намаление на използваемостта под 50 % за период от 2 последователни години. НЗК ще може да се изменя и при сливане, вливане, закриване на лечебни заведения за болнична помощ и други структурни промени), които водят до намаляване на броя на разкритите легла за болнично лечение с повече от 30% под определените с Националната здравна карта потребности. Изменения в нея ще могат да се правят и при необходимост от планиране на нови, включително високоспециализирани медицински дейности, свързани с въвеждане в медицинската практика на нови медицински технологии, дейности и услуги, заплащани от Националната здравноосигурителна каса или от Министерство на здравеопазването.
С промените се предлага и професионалната организация на медицинските сестри, акушерките и свързаните с тях здравни специалисти да бъдат включени в редовния процес на преговори между БЛС и НЗОК. По този начин ще бъде изпълнено изискването, свързано с Националния план за възстановяване и устойчивост, и ще се създаде законова регламентация да бъде чуто мнението на професионалисти по здрави грижи в хода на преговорния процес по националните рамкови договори, заявяват от МЗ.
