Министерският съвет прие Национална програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията в Република България 2024 – 2028 г. Тя предвижда да осигури устойчивост на провежданите политики в областта на трансплантационната дейност и да се надградят постигнатите резултати от реализирането на мерките по Националната програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията в Република България 2019 – 2023 г. Припомняме, обаче че предходната програма приключи с милиони неизразходвани левове, предвидени за донорство и трансплантации у нас, въпреки че са били заложени и предвидени за тази дейност.
Според приетото решение, ще продължат дейностите, свързани с подобряване на организационния модел на донорството и трансплантацията на органи, тъкани и клетки в страната ни. Чрез изпълнението на предложените мерки се цели да се осигурят условия за повишаване на броя на трансплантациите и постигане на по-добро качество на живот на пациентите, нуждаещи се от трансплантация и на пациентите, преживели трансплантация, се отбелязва в решението. Предвижда се да се актуализират процедурите за оценка на потенциалните донори преди трансплантацията и да се разработят механизми за улесняване на идентифицирането на донори на органи в България и трансграничния обмен на органи в Европа.
Общественото внимание ще се насочи върху необходимостта от донорство като се провеждат информационни кампании във връзка с даряване на органи, тъкани и клетки, с оглед даване възможност на повече хора да получат шанс за живот. За тази цел се предвиждат обучения в страната и в чужбина, както и срещи с представители на всички нива в координационната мрежа за донорство и трансплантация. Идеята е не само да се улесни комуникацията, но и да има обмен на добри практики, както и обучения на медицински специалисти и координаторите от лечебните заведения по въпросите на донорството. Ще се развива международното сътрудничество и обмен на информация и опит, включително с участието на България в международни организации, гласи още решението на правителството.
Припомняме и че страната ни продължава да е на последните места по брой извършвани трансплантации в ЕС, а причините за това са свързани главно с организационни слабости в системата – проблем, който Medical News нееднократно повдига. Сред тях са недостатъчното идентифициране на потенциални донори в страната, недостатъчното обучения на координаторите по донорство и други. По последни данни близо 850 българи са включени в листата на чакащи за нов орган. Най-много от тях или 784 души живеят с надежда за нов бъбрек.
През март тази година правителството прие и дълго чаканото отделяне на администрирането на трансплантационния процес в България в отделна структура. С промени в Закона за лечебните заведения, приети от кабинета, се предложи преобразуване на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” чрез отделяне на дейностите по управление, координация и контрол на трансплантациите в България в самостоятелен държавен компетентен орган – Изпълнителна агенция по трансплантация. Мотивът бе неефективното управление и координация на процесите, свързани с организацията на дейности за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантациите след сливането на Изпълнителната агенция по трансплантации в ИАМН, която извършва дейности от съвсем друг характер. Възстановяването на ИАТ в самостоятелна структура обаче все още не е факт.
Полина Тодорова
