Наскоро се проведе вторият уебинар на тема “Общопрактикуващият лекар в маршрута на онкологичния пациент”, организиран от Съвместната онкологична национална мрежа и Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България. Защо е нужно да се провеждат подобни обучителни срещи и какви са слабите места в грижата за онкологичните пациенти специално за читателите на Medical News коментира доц. Димитър Калев, медицински онколог с богат опит в диагностиката и лечението на солидни злокачествени тумори, председател на Съвместната онкологична национална мрежа (COHM).
Доц. Калев, кое провокира оганизирането на серията уебинари, посветени на ролята на личните лекари в лечението на онкологичните пациенти?
Тази инициатива бе породена от един значим дефицит в организацията на българското здравеопазване – липсата на ясно разписани позиции, действия, цели и ефективности в работата на общопрактикуващите лекари (ОПЛ) в онази сфера, която включва превенция на рака и насочване на пациенти със симптоми, подозрителни за злокачествена болест. Съвместната онкологична национална мрежа (СОНМ), която е клъстер от 18 браншови сдружения от областта на българската онкология, заедно с Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ), се обединиха около концепцията за модерно и научно структуриране на различните подходи за скрининг на рака и за строго систематизиране на маршрута на пациентите в техните начални диагностични етапи. Затова озаглавихме нашия обучителен проект „Общопрактикуващият лекар в пътя на онкологичния пациент“. В съдържанието на понятието „път“ включваме както скрининговите програми, така и протоколите за насочване на пациентите с алармени симптоми по определени диагностични и лечебни маршрути.
Кои бяха акцентите на срещите?
Първият уебинар се проведе през юни 2023 г. и бе посветен на мястото на ОПЛ в опортюнистичния онкологичен скрининг. Участваха експерти от шест медицински специалности, заедно с политици от Парламента и Министерството на здравеопазването. За първи път между различните медицински общности и в социалното пространство се дефинираха съществените разлики между „профилактични прегледи“ и организиран скрининг, основан на научни доказателства. Направи се безпощадната констатация, че у нас организирани скринингови програми не съществуват, а наредбите и нормативите за т.нар. профилактични изследвания са неефективен подход от архаичния опортюнистичен скрининг, който никой в света вече не практикува. Акцентирахме върху дългосрочната перспектива на организирания скрининг, който трябва да резултира в достоверно снижение на смъртността от най-честите ракови заболявания. Анализирахме престъпната незаинтересованост на държавните институции и отказа им от скринингови инвестиции поради недалновидност. Специално наблегнахме на формулираните наскоро европейски критерии за ефективност на онкологичния скрининг и за възможните механизми за трансформиране на нашите „домашни“ опортюнистични практики в съвременни и ефективни скринингови програми. Вторият уебинар се проведе през юни тази година и бе посветен конкретно на организацията на различните маршрути, по които ОПЛ трябва да насочва лицата с подозрителни симптоми с цел бърза диагностика и своевременно започване на лечение. Уебинарът формулира два акцента: какво трябва да се разбира под научна организация на маршрути на онкологични пациенти и как могат да се структурират у нас маршрутите за конкретните най-чести ракови заболявания. Своеобразен лайтмотив бе дефиницията за маршрута на онкологичния пациент като процес, основан на научни доказателства, описващ и организиращ всички начални диагностични и лечебни процедури в рамките на определена ракова локализация.
Колко участника се включиха в уебинарите?
В първия уебинар регистрираните надвишаваха 350, а във втория участваха около 220 лекари. В тематиките за маршрута на онкологичния пациент се включиха експерти по обществено здраве плюс специалисти по клинична онкология от шест направления. Със специално участие присъстваха двама експерти от европейския онкологичен консорцииум All.Can, които представиха принципите за внедряване на показатели за ефективност в пътя на онкологичния пациент.
Каква е ролята на семейния лекар при диагностицирането и лечението на онкологичното заболяване?
Навсякъде в организираните здравни системи семейният лекар е специалистът, който инициира пътя на пациента. От него зависи дали навреме ще отвори вратата на пациентския маршрут и дали ще го ориентира във вярната посока. На практика маршрутът на онкоболния започва, когато дадено специализирано лечебно заведение получи направление от ОПЛ. Тук главен оценъчен показател е времето от основателното подозрение за раково заболяване до старта на лечението, измервано еднакво за всяка държава. За съжаление, българската здравна система досега не е въвела нито стандартизирани маршрутни протоколи, нито показатели за оценка и контрол на ефективността в пътя на онкологичния пациент.
Личният лекар е първият лекар, при когото пациентите се обръщат, когато имат здравословен проблем, включително съмнение за рак. Достатъчно рано ли се откриват обаче онкологичните заболявания у нас, достатъчно бързо ли се насочват към нужните изследвания и специализирани прегледи пациентите?
Както казах, маршрутът на онкологичният пациент е стандартизиран и валидиран протокол, основан на национални онкологични ръководства, за чието изработване и функциониране е необходима държавна субсидия. Българската онкология може би е единствената европейска здравна система без национални ръководства, без стандартни оперативни процедури в лечебните заведения и без специализирани протоколи за насочване на лица със симптоми, подозрителни за рак. Затова пътят на българския онкоболен е неорганизиран, непоследователен, с продължителни интервали между отделните диагностични и терапевтични етапи, накратко – хаотичен, унизителен и мъчителен. Всичко това резултира в по-висок процент на късна диагноза в напреднал стадий на болестта и по-висока смъртност в сравнение със средните данни за Европейски съюз. Естествена последица е и нарастващата тенденция за онкологична миграция на нашите пациенти към лечебните заведения на Турция и Западна Европа.
Лечението на онкологичните заболявания е дълъг процес, който нерядко включва много специалисти. Каква е ролята на личните лекари в проследяването на пациентите с рак след приключване на активното лечение?
В българската здравна система проследяването на т.нар. преживели онкологично заболяване се осъществява от специализираните онкологични заведения. Тяхна е функцията, архаично наричана и досега „диспансеризация“. В този смисъл за личния лекар остават само мероприятията, свързани с контрола на евентуалните неонкологични симптоми и заболявания.
На какво ниво е според Вас профилактиката в сферата на онкологията в България?
Съвременната онкологична фразеология предпочита термина „превенция“ вместо „профилактика“. Онкологичната превенция бива първична и вторична. Вторична е превенцията чрез скринингови програми, за които вече споменахме, че не съществуват в България. Първичната превенция е комплексна система от научни изследвания, информация и мероприятия, свързани с рисковите фактори в контекста на определена човешка популация, географски региони или държави. И в тази сфера у нас липсват както национални научни концепции, така и последователни държавни политики. Въпросът за онкологичната превенция е един от четирите главни стълба на Европейския антираков план от 2021 г., по който бе изготвен и Националния план за борба с рака в България 2030. Четири години по-късно по тяхната реализация у нас не е отчетена нито една активност. Като своеобразна компенсация, Съвместната онкологична национална мрежа се включи в няколко неправителствени проекта, участвайки в европейски инициативи за мрежова синергия по проблеми за качеството на живот на онкоболните и за инфраструктурата на раковите центрове. Накратко казано – съвременната и ефективна онкологична превенция в България предстои и настойчиво ни предизвиква от бъдещето…
