Близо половината от лекарите в България споделят, че лично са ставали жертва на вербална агресия по време на работа. Един от всеки 10 лекари е ставал жертва на физическа агресия на работното си място, което се равнява на близо 3200 български лекари. Какви са причините за този нарастващ проблем в българското общество попитахме Мирена Георгиева – психолог и Началник сектор „Психологично консултиране, кризисни интервенции и психотерапия“ към ВМА.
Госпожо Георгиева, проучване сред обществото показва притеснителен брой на хората, който споделят, че са склонни да проявяват агресия, когато търсят медицинска помощ. Как обяснявате тези факти?
Според данните, които бяха представени на форума, организиран от БЛС, 17% от населението е на мнение, че агресивното поведение на пациентите спрямо лекарите може да доведе до по-бърз преглед и че това всъщност е печеливша стратегия, когато се търси медицинска помощ. Този процент е притеснителен, но за щастие не се споделя от повечето пациенти. Отговорът на този въпрос се крие в препратка към годините на Прехода в България, в които видяхме модел на агресивно поведение, проявяван от определени групи хора, които не само остават ненаказани, но и получават дивидент от това. Този модел е начин да наложиш власт, сила, авторитет за съжаление с негативен подход. Когато той се копира в обществото, е нормално подрастващите да започнат да го възприемат и и прилагат. Това донякъде обяснява за мен тези 17%, които с лека ръка проявяват склонност към насилие. Друг фактор е свързан с това, че когато човек страда, той е склонен да се защити от неизвестното и страха от самата болест, а агресията в психологичен план е защитен механизъм. Когато един човек страда и когато е виждал модел на насилие, който е оставал безнаказан, е много лесно да прояви агресия, за да получи нещо, което смята, че му се полага.
Според други изводи от допитванията, 80% от обществото възприема лекарите ни като, както отбеляза председателят на БЛС д-р Маджаров, “свръхчовеци”, които никога не могат да грешат и трябва да са винаги на разположение. В този смисъл достатъчно разпозната ли е медицинската професия у нас?
Ако стъпим на изнесените данни, можем да извадим извода, че тя е разпозната в двете крайности – или крайно негативно, или като действително “свръхчовеци” – лекарите знаят всичко, умеят всичко и са длъжни да ни предоставят тези свои умения и знания. Истината е по средата – лекарите са преди всичко хора и могат да допуснат грешки. Факт е че пациентите имат нереалистични очаквания към тях, което отново е свързано с надеждата да бъдат излекувани и да получат помощ – лекарят е нашата надежда да живеем по-добре. Това, което трябва да се опитаме да възпитаваме като общество е свързано именно с тази надежда – не че лекарят длъжен, а че ще направи всичко възможно, за да ни помогне.
Как се отразяват случаите на агресия, било вербална или физическа, на медицинските кадри?
Ние имаме практика по въпроса с колегите от Българския лекарски съюз – започнахме обучителни модули в спешните отделения на по-малките болници в по-малките градове. Работещите там са много по-незащитени и много често са обект на насилие. Подобни прояви спрямо тях рефлектират в разочарования от системата, в абдикация, в нежелание да практикуват професията си. Това е проблем, защото води до сериозен риск да загубим специалисти на фона на кризата в сектора. В личен план претърпяната агресия на работното място води до burnout, до депресивни състояния, до психосоматични оплаквания – проблеми, които не могат да се търпят докрай.
Кои са най-честите причини, които водят до агресия към медиците ни?
На първо място бих казала, че причината за нея е кризата в духовността ни. Това включва проблеми в образованието, това включва и животът предимно в социалните мрежи и виртуалната реалност, отколкото в истинска комуникация. Много колеги започват да работят по този проблем като превенция, не като терапия, защото все по-често се виждат хора, които са израснали във виртуалния свят, те нямат умения да общуват, нямат социалните компетенции, не разпознават емоциите си и когато са страдащи или близки на хора, които страдат, не знаят как да отработят една подобна ситуация. Най-лесният начин за това е да излееш неумението си да общуваш чрез агресия спрямо този, който ще ти помогне.
Какво се “счупи” в обществото ни от периода, в който лекарят и учителят бяха най-уважаваните фигури до момента, в който започнахме да ги нападаме и унижаваме?
Причините са различни – част от тях свързани с глобализацията, с разминаването на граници и отново ще кажа – с влиянието на социалните мрежи, в които хората изграждат част от живота си, от които получават информация, която невинаги е най-достоверната. Тя обаче им дава сила и увереност, че знаят всичко най-добре и води до това, че те влизат в лекарския кабинет със заявката “Аз идвам да ме пратиш на съответното изследване” и очакват, че лекарят ще изпълни техните напътствия, а не обратното, както е редно.
Нужно ли е здравно образование в училищата?
Категорично е нужно. Необходимо е разработването на превантивни обучителни програми сред подрастващите, чрез които не само да се обогати здравната култура, но и да се изгради позитивният имидж на медиците. Според мен в училищата ни навлизат най-различни нови програми, но децата не се обучават на здравна култура, а това е изключително важно.
На форума беше повдигната и темата за обучение на лекарите, когато съобщават тежки диагнози или лош развой на лечението, въпреки оказаните грижи. Достатъчно подготвени ли са всички лекари в тази насока?
Не бих казала, че не са обучавани по тези въпроси в университетите. Истината е, че е много трудно да се изправиш срещу близък на пациент и да поднесеш тежка новина. Ние с колегите работим в тази насока именно чрез обучения как се поднася лошата новина, как се общува с труден пациент. Колегите психолози са много добри медиатори между пациентите, техните близки и медицинските екипи. Практиката доказва, че работим добре заедно и се стига до намаляване на проявите на насилие и агресия.
До каква степен кадровият дефицит сред медицинското съсловие, най-вече на медицински сестри, е фактор за напрежение в останалите работещи и причина за влошено общуване между медици и пациенти?
Разбира се, че е фактор. Лекарите, медицинските сестри, лаборантите – това са хора, които са пренатоварени от работа и нерядко не могат да преработят собствените си емоции и са по-склонни да отреагират, ако не агресивно, то поне раздразнително. Както вече коментирахме, те са не са свръхчовеци, макар, че много ни се иска да бъдат и те полагат усилия. Голямото им натоваряване, свързано с допълнителни дежурства и работни часове, води и до голямо психичеко и физическо натоварване, когато се натрупа в годините. В този смисъл липсата на кадри има своите последици в комуникацията между лекуващите екипи и пациентите.
Полина Тодорова
