Служебният екип на Министерството на здравеопазването предложи промени в реда за придобиване на университетски статут на лечебните заведения. Те са публикувани за обществено обсъждане и касаят Наредбата за критериите за определяне на университетски болници. Съгласно тях, най-общо, от болниците вече няма да се изисква да обучават студенти от всички здравни направления едновременно, а само по някои от тях.
Припомняме, според настоящата нормативна база, Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването определя кои лечебни заведения или техни структури придобиват правата на университетски болници, като одобрението е със срок на действие. Предложението на министъра се прави въз основа на мотивирано искане от съответния ректор на висшето училище, към което болницата е база за обучение.
Преди 5 години бяха приети промени, с които се завишиха критериите за даване на университетски статут на лечебните заведения. Сред тях залегна изискването най-малко 20% от студентите по специалностите „Медицина“, „Дентална медицина“, „Фармация“ и „Здравни грижи“, обучаващи се в университет, чийто ректор е изготвил искане до министъра на здравеопазването, през последните две години да са провеждали практическата си подготовка в конкретната болница. Подобно изискване е регламентирано към многопрофилните и специализираните болници, както и за клиниките и отделенията към тях. Тогава промените бяха мотивирани от МЗ с факта, че близо 130 лечебни заведения в страната имаха положителна акредитационна оценка за обучение на студенти и специализанти, а целта бе за университетски да бъдат определяни само болници, които са действително обвързани с университет и обучават студенти, специализанти и докторанти.
В момента в Асоциацията на университетските болници у нас членуват над 20 университетски болници, като съществуват и други лечебни заведения, които са със статут на УМБАЛ.
Според доклада на министър Кондева към предлаганите промени обаче, в голямата си част лечебните заведения, получили одобрение за обучение на студенти, не обучават студенти по дентална медицина и фармация и имат одобрение да подготвят студенти само по „Медицина“ и „Здравни грижи“. Последните две са направленията с най-голям брой студенти, които имат предвидено практическо обучение в болници, се казва в него. Тя допълва и че много малка част от практическото обучение на студентите по фармация и дентална медицина се провежда в лечебни заведения.
Така разписани, критериите са трудно изпълними от редица лечебни заведения, които са били университетски болници и които имат традиции в обучението на студенти по медицина и по специалности в професионално направление „Здравни грижи“ на висши училища, обучаващи и студенти по дентална медицина и фармация. Това води и до сериозно ограничение на броя на лечебните заведения със статут на университетски болници към висшите училища, които обучават и студенти по дентална медицина и фармация, гласи докладът на д-р Кондева.
Поради това, министърът предлага промени, определени за “алтернативна възможност”. Според тях, критерият се изменя и болниците ще трябва да обучават най-малко 20% от студентите, обучаващи се във висшето училище по някоя от 4-те специалности, но не и от всички направления.
“Целта на предлаганата промяна е предоставяне възможност на по-широк кръг лечебни заведения с традиции в обучението на по-голям брой студенти по медицина и по специалности от регулираните професии от професионално направление „Здравни грижи“, чието практическо обучение основно се провежда в лечебно заведение, да получат статут на университетски болници”, отбелязва Кондева.
В доклада е подчертано, че промяната няма да засегне същността на критерия, “тъй като той ще продължава да отчита ангажирането на тези лечебни заведения в процеса на обучение на студенти в по-голяма степен от останалите лечебни заведения, получили одобрение от министъра на здравеопазването за обучение на студенти и специализанти”.
Срокът за обществено обсъждане на промените е 07.07.2024 г.
