Захарният диабет тип II (ЗДТ2) е асоцииран с повишен риск за нефролитиаза. Инхибиторите на натриево-глюкозния транспортер 2 (SGLT-2) стимулират производството и отделянето на урина и променят нейния състав по начин, който би намалил образуването на камъни в бъбреците.

В рамките на американско проучване, Paik et al. сравняват риска за нефролитиаза сред 600,000 пациенти със ЗДТ2, при които наскоро е започнато лечение със SGLT-2 инхибитори с други пациенти, на които е назначен GLP-1 агонист или DPP-4 инхибитор, които нямат същите ефекти върху бъбрека. 

В хода на среден период на проследяване от 6 месеца, рискът за нефролитиаза е значително по-нисък сред участниците от рамото на SGLT-2 инхибитор, отколкото при започналите GLP-1 рецепторни агонисти (15 сравнено с 22 инциденти за 1000 човеко-години) или DPP-4 инхибитори (15 сравнено с 20 инциденти за 1000 човеко-години). Ефектът е най-явен при пациентите под 70-годишна възраст.  

Източник:Paik JM et al. Sodium-glucose cotransporter 2 inhibitors and nephrolithiasis risk in patients with type 2 diabetes. JAMA Intern Med 2024 Jan 29; [e-pub].