Кадровият недостиг сред медицинските сестри в България създава сериозни рискове и възпрепятства развитието и предоставянето на качествени здравни услуги в страната. Решаването на този проблем е огромно предизвикателство пред властите. Това се посочва в анализа на Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси в партньорство с Европейската инвестиционна банка, който имаше за задача изготвяне на стратегическия документ за нуждите на Националната детска болница у нас.
В него е отбелязано, че от 2014 година се наблюдава неблагоприятна тенденция за отлив на медицински сестри, като влизащите в системата кадри са по-малко от напускащите я. “Пикът” й е бил през 2020 година с разлика от 1386 сестри в полза на излезлите от сектора кадри. През 2021 година в нея са се влели 546 сестри, но са я напуснали 890.
С 4,4 медицински сестри на 1000 души население, страната ни е една от държавите в ЕС с най-ниско осигуряване на медицински сестри. Средната възраст на сестрите ни е над 50 години. Според анализа към 2022 година в страната ни има 28 827 медицински сетри, като най-много от тях са в София или 6215.
Решаването на тези проблеми е огромно предизвикателство за правителството, защото крие иск за здравния сектор и възпрепятства развитието и предоставянето на качествени здравни услуги в страната. Нужно е разработване и прилагане на политики, стимулиращи кадрите в сектора, гласи анализът.
В скорошно проучване на д-р Ралица Ганева от Съвета по икономически анализи показва, че в България на 100 хил. население през 2021 г. има по-висока обезпеченост с лекари спрямо европейски страни (429,6 срещу 402,5). Силен недостиг обаче се откроява сред общопрактикуващите лекари и психиатри, а най-сериозният дефицит в системата се очертава именно по отношение на медицински сестри, което съответства на приблизително 17 000 сестри.
България е една от страните в ЕС с най-ниско съотношение между лекари и медицински сестри и броят на практикуващите медицински сестри спрямо населението остава един от най-ниските в съюза. Причините за това са различни – относително ниското заплащане, емиграцията в страни с по-добри условия за работа, ограничен прием във висшите учебни заведения, допълват експертите от ЕИБ.
Сравнително малкият брой медицински сестри води и до по-ниско качество на здравните грижи и се отразява на здравни показатели на населението. Сестрите са на “първа линия” в грижите за пациентите, особено в болниците и са в близък и постоянен контакт с пациентите, а много често общото впечатление за престоя на пациентите зависи именно от тяхната работа. При липса на медицински сестри тяхната дейност трябва да бъде извършвана от лекари, като по този начин се намалява общата ефективност на системата, се обяснява още в анализа.
Авторите му обобщават, че един от основните проблеми пред българската здравна система е недостатъчният медицински персонал. Това е проблем, който засяга редица други страни, но у нас е особено изразен по отношение на медицинските сестри. СЗО изчислява, че недостигът на медицински специалисти в глобален мащаб се очаква да достигне до 15 милиона лекари и медицински сестри до 2030 г. С него се сблъскват все повече страни и конкуренцията между тях за привличане и задържане на медици се увеличава.
