Пациентите без раково заболяване, при които се установява дистална дълбока венозна тромбоза (ДВТ) на подбедрицата, са с по-нисък риск от рецидивираща венозна тромбемболия (ВТЕ), отколкото засегнатите от проксимална ДВТ. Остава неясно дали тази закономерност важи за пациентите с онкологично заболяване.
Galanaud et al. използват информацията от 10-годишна международна кохорта, обхващаща 110 000 пациенти с новооткрита ДВТ, с цел сравнение на хода на заболяването при онкологично болни с дистална ДВТ, онкологични болни с проксимална ДВТ и пациенти без раково заболяване, развили дистална ДВТ. Почти всички участници от трите групи получават антикоагулант за период от поне три месеца, а хода на заболяването е описан на третия и на 12-тия месец.
При пациентите с активно раково заболяване, смъртността по всякакви причини, рецидивът на ВТЕ и инцидентите на сериозно кървене не се различават значително между групата с проксимална и с дистална ДВТ. Въпреки това, участниците без рак с дистална ДВТ са със значително по-ниска честота на описаните усложнения от онкологично болните с дистална ДВТ (отношенията на шанса и на риска за трите усложнения са ≤0.5).
Разгледаното проучване показва, че дисталната ДВТ при засегнатите от онкологично заболяване е асоциирана с по-неблагоприятен ход отколкото при пациентите без рак От другия извод, а именно сходната честота на нежелани събития при дистална и при проксимална ДВТ сред пациентите с рак, следва че дисталната ДВТ не бива да бъде подценявана сред тази популация.
Източник:
- Galanaud J-P et al. Clinical presentation and outcomes of patients with cancer-associated isolated distal deep vein thrombosis. J Clin Oncol 2024 Feb 10; 42:529. (https://doi.org/10.1200/JCO.23.00429. opens in new tab)
