„Ножицата“ в заплащането на медицинските кадри у нас остава факт, запазвайки тенденцията за големи дисбаланси и аномалии във формирането на възнагражденията в здравния сектор. Най-ясно това става от сравнението на заплатите на специализантите – на места те получават по-ниски заплати от тези на медицинските сестри и другите професионалисти по здравни грижи, на други са добре заплатени, включително и в редица общински болници, а на трети получват обидни доходи за труда си.
Това става ясно от анализ на данните за възнагражденията в държавните и общинските болници, поискани от депутата от ПП доц. Васил Пандов към служебния здравен министър доц. Галя Кондева. Данните са и доказателство за продължаващата липса на ясна методика за определяне на доходите на медиците въз основа на професионална квалификация, обем, сложност и качество на извършената дейност, а по-скоро зависи от правила, определени от мениджърския екип, но нерядко и на субективни оценки и зависимости. А това, съвсем естествено, е причина за оголването на цели медицински специалности, както и на цели региони от млади кадри.
Заплатите – лакмус за пробойните в системата
В справката, изготвена от МЗ, са включени фактори като трудов стаж, работа при вредни условия, „плаващи“ бонуси като допълнително материално стимулиране (ДМС), както и заплатите на служителите, които са с по-ниски доходи поради непълна заетост, болничен, майчинство и други. Те обаче не биха могли да повлияят силно на общата картина, чертаеща крайно дебалансираната система на заплащане в здравния сектор у нас.
Липсата на правила при формирането на възнаграждението в здравеопазването у нас проличава най-добре от съпоставка на заплатите на специализантите по медицина. От данните става ясно, че в някои болници младите лекари, които се обучават за специалност, получават в пъти по-ниски заплати от колегите си специалисти, а нерядко заплатите им са равни или дори по-ниски от тези на медицинските сестри и останалите професионалисти по здравни грижи. Разликите в доходите на сестрите, за които е налице кадрова криза, пък са драстично големи в отделните болнични структури и може да достигне до 6-7 пъти в различните болници.
Според справката средната брутна заплата на специализант в държавна болница у нас към март 2024 г. е била 3209 лв., на лекар с една специалност 4699 лв., а на медик с две специалности – 5163. При специалистите по здравни грижи от държавните болници сумата преди удръжките е 2949 лв. За позицията началник на клиника/директор средната заплатата е била 9173 лв.
При разбивката по отделните лечебни заведения държавни и общински, дисбалансите в доходите на различните кадри проличават ясно.
Така например в болница „Майчин дом“ лекар със една специалност се разписва срещу средна брутна заплата от 5596 лв., а специализант работи за 2674 лв. или със близо 200 лева по-малко от специалистите по здравни грижи в болницата, които са получавали средно 2871 лв. За позицията началник клиника/директор там се получават 10 653 лв. По-високи са заплатите на професионалистите по здравни грижи от тези на специализантите и в болница „Пирогов“, в Националната кардиологична болница, в МБАЛНП “Св. Наум”, а във варненската МБАЛ „Св. Анна“ разликата е особено фрапантна – според официалните данни специализантите там получават брутна заплата от 1540 лв., а сестрите и другите професионалистите по здравни грижи – 2236 лв. Почти двойна е и разликата в доходите на професионалистите по здравни грижи спрямо младите лекари в общинската болница в Карнобат.
В същото време, все още редица лечебни заведения продължават да предлагат заплати на специализантите по медицина, които не отговарят на разписаните правила за определянето на началните им възнаграждения. Така например в ямболската общинска болница „Св. Пантеймон“ заплатата на специализант е 1701 лв., а на професионалист по здравни грижи – 2259 лв. Заплатата на специализант в МБАЛ Карнобат е едва 1685 лв., на колегата му с една специалност над три пъти повече или 6274 лв, а на медицинска сестра – 3292 лв. Ниски са заплатите на специализантите в столичните Първа, Втора, Четвърта и Пета МБАЛ в София, където за труда си младите обучаващи се лекари получават под 2000 лв. брутна месечна заплата и навсякъде там те получават официално по-ниски доходи от специалистите по здравни грижи, които също не добре заплатени. Особено интересен е справката за очната СБОБАЛ – Варна, в която според данните на МЗ лекар с една специалност получава 11 483 лв., а специализант – 1030 лв.
Най-високи заплати за специализантите (брутна месечна заплата към март 2024 г.)
- УМБАЛ Св.Марина – 6853 лв.
- МБАЛ “Света Петка“ гр. Видин – 6725 лв.
- СБАЛХЗ – 5931 лв.
- КОЦ Враца – 5064 лв.
- МБАЛ Асеновград – 4447 лв.
- УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ – 4152 лв.
Най-ниски заплати за специализантите (брутна месечна заплата към март 2024 г.)
- СБОБАЛ-Варна – 1030 лв лв.
- Четвърта МБАЛ-София – 1107 лв.
- СБР – Тузлата – 1226 лв.
- МБАЛ Поморие – 1246 лв.
- МБАЛ „Проф. Георги Златарски“ – Белоградчик – 1260 лв.
- Пета МБАЛ -София – 1451 лв.
Подобни аномалии в заплащането, макар и в отделните болници, доказват, че у нас продължава практиката за несправедливо заплащане на част от кадрите, особено на младите, новозавършващи лекари. Практика е част от доходите на младите лекари да зависят от допълнителните финансови бонуси под формата на ДМС, които обаче създават нездрава основа, базирана на субективизъм, лични пристрастия и нерядко – зависимост от благоразположението на началника им. „Специалистите по здравни грижи са безспорно най-дефицитните кадри и е нужна политика за техните доходи. От друга страна обаче, приравняването на лекаря към сестра означава пълна демотивация на младите лекари и причина те да продължават да напускат страната“, коментира доц. Пандов. „Тоест, ако сега детето ти иска да специализира някъде, ти не можеш да му кажеш, че ще започне със сигурност на определена, базисна, сума, както е например в Германия, а ще зависи от това дали ще попадне в хубава клиника, с хубава заплата, дали ще се хареса на началника“, обобщи той.
Сред лечебните заведения, които предлагат най-високи заплати на специализантите, са варненската „Св. Марина“ със средно възнаграждание от 6853лв., столичните Национална специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания със заплата от 5911 лв, УМБАЛ „Иван Рилски“ с 4152 лв., УСБАЛО с 3827 лв. Изненадващо, сред първенците по високи заплати за младите лекари се нарежда и видинската МБАЛ „Св. Петка“, която през март е осигурила 6725 лв. за лекар, който се учи за специалност. Припомняме, че тя, както и много други общински болници, страдат от остър кадрови дефицит и немалко от тях се опитват да привлекат млади кадри с по-високи заплати и други бонуси от общините като жилище и т.н.
Средните брутни заплати на младите лекари специализанти в общинските болници Враца, Габрово, Добрич, Силистра и редица други, са между 2500 и 3500 лв. Заплатата на лекар-специалист в болниците в Асеновград, Карнобат, Свиленград, Монтана надхвърля 5000 лв. Осигуряването на подобни, макар и брутни заплати в редица общински болници, които общо отчитат и намаляване на просрочените си задължения в последните години, повдига и въпросът дали те не биха могли да осигурят основните заплати, определени в КТД. Това е важно, защото би създало спокойствие пред младите лекари, че ще получават поне някаква базисна достойна начална заплата, без да тя да зависи от полагане на извънреден труд, ДМС и други фактори. Аномалиите в заплащането проличават и при заплащането на медицинските сестри, което особено при старшите може да варира до 6-7 пъти.
Съпротива срещу правила
От седмици договарянето на основните заплати в здравния сектор буксува и обект на интензивни разговори и анализи между работодатели, синдикати и Министерството на здравеопазването. Изненадващо, експертите МЗ предложиха още една година да няма промяна във възнагражденията в сектора, което бе посрещано от остра реакция на синдикатите, последвана от заплаха за протести. До ситуацията се стигна след изтичането на досега действащия Колективен трудов договор, в който бяха заложени основни заплати за лекар без специалност 2000 лв., за медицинска сестра – 1500 лв, за санитар – 910 лв. На този фон все още у нас, въпреки поетия ангажимент на вече бившия здравен министър д-р Асен Меджидиев преди две години, за изработване на методика за остойностяване на труда на медиците, такава все още липсва. В хода на разговорите около новия КТД от Българския лекарски съюз предлoжиха основните възнаграждения на медиците да бъдат обвързани със средната работна заплата за страната. Според председателя на съсловната организация д-р Иван Маджаров по този начин се определят заплатите в образованието и това дава възможност да бъдат предвидени необходимите средства.
Полина Тодорова
