Здравните институции ще анализират отново необходимостта от изграждане на нова частна многопрофилна болница до София – част от веригата “Сърце и мозък”. Това става ясно от отговор на служебния здравен министър д-р Галя Кондева до депутата от ПП доцент Васил Пандов. Припомняме, става въпрос за инвеститорско намерение на групата, която вече има две подобни структури – в Плевен и Бургас, да изгради частна болница и в с. Казичене, намиращо се на по-малко от 20 км от столицата.

По-рано тази година същата частна компания получи от служебното правителство разрешение да построи болница с името „Мама и аз“ в София, на различен адрес, но след силна обществена реакция впоследствие решението беше отменено от премиера Димитър Главчев. От години обаче групата има намерение да изгради нова болница съвсем близо до столицата.

През 2022 г. министър на здравеопазването проф. Асена Сербезова отказа издаване на разрешение за дейност на структурата с адрес в с. Казичене, която се предвижда да подддържа 550 легла за 26 медицински специалности. Казусът обаче стигна до съда и процедурата бе върната отначало. В парламентарно питане до служебния здравен министър доц. Пандов посочва, че отказът за издаване на разрешение за дейност на новата болница е отмемен от съда и се интересува  какво е движението на преписката към момента. Той пита още министъра дали се предвижда издаването на нова актуална комплексна оценка за потребностите на населението в област град София от нова многопрофилна болница. “Предходната е от преди две години, което поставя под въпрос нейната актуалност. Според приетата от Министерски съвет през м. декември 2022 г. Национална карта на дългосрочните нужди от здравни услуги, в област град София недостиг и потребност има единствено по легла за педиатрия, продължително лечение и палиативни грижи. Към настоящия момент потребностите от нови легла са още по-ограничени или с други думи – няма потребности от нови отделения и структури от обхвата на заявения проект“, заявява Пандов.

В отговор министър Кондева посочва, че към настоящия момент административната процедура е висяща. “Изпълнителна агенция медицински надзор (ИАМН) събира необходимата информация по реда на закона за лечебните заведения, както и от Столичната регионална здравна инспекция, Националния център по обществено здрави и анализи и Националната здравноосигурителна каса. Целта е да се извърши анализ и да се изготви комплексна оценка на потребностите от медицинска помощ по заявените от лечебното заведение нови медицински дейности, заявява служебният здравен министър. Така, отговорните институции ще трябва отново да пресмятат нуждата от нова многопрофилна болница в столицата, която по официални данни разполага с 67 лечебни заведения за болнична помощ с издадени разрешения за осъществяване на лечебна дейност.

Разрешението за нови болници – спрямо потребностите или не съвсем

Спрямо нормативната база у нас механизмът за разкриване на нови болници би следвало да се основава на строги критерии и изисквания, в които участват експерти от няколко институции и най-вече на актуалните потребности от здравни дейности, без крайната оценка да има политически обвързаности. Практиката обаче повдига въпроса дали това се спазва.

Пример, който буди въпроси в това отношение, е именно казусът с оценката за потребността от нова многопрофилна болница от веригата “Сърце и Мозък” в София. През 2021 г. от парламентарната трибуна тогавашният служебен здравен министър д-р Стойчо Кацаров съобщи, че въпросната болница е получила две разрешения за дейност. Едното – за допълнителен адрес в Бургас, а второто – за допълнителен адрес в Казичене. С положителни становища тогава са се произнесли ИАМН, НЗОК, НЦОЗА, РЗИ и БЛС. “Единствената причина да не съм издал разрешение все още е, защото искам лично да се убедя, че всичко е наред. Още днес, ако е така, ще издам разрешението“, поясни тогава д-р Кацаров, aпелирайки да не се търси „под вола теле“.

Той обаче така и не издаде разрешение за разкриване на новата болница в Казичене, а “горещият картоф” остана за неговия наследник начело на МЗ – проф. Асена Сербзова. Седем месеца по-късно тя отказа разрешаване на новата структура, мотивирайки се отново с оценка на ИАМН, според която “заявените от МБАЛ „Сърце и мозък“ нови медицински дейности превишават установените потребности на населението”. След отказа й от веригата на свой ред подадоха сигнал до прокуратурата и Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество срещу Сербезова с твърдение за “съмнения за корупция, злоупотреба със служебно положение, търговия с влияние и конфликт на интереси”, както и посочиха, че тя задържа разрешението на „Сърце и Мозък“, въпреки заявлението на предишния служебен министър пред Народното събрание, че преписката е „перфектна“.

Според законите, разрешаването на нова болница зависи от оценката на различни отговорни структури, като водеща е Изпълнителна агенция Медицински надзор. С оценка участват и НЗОК, която трябва да прецени дали ще може да осигури финансирането й, както и регионалните колегии към БЛС. Цялостно решението за отваряне на нова болница се взима от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването. Ключова за взимане на решението трябва да е картината, която чертае Националната здравна карта.

Според последния здравен министър в редовен кабинет –  проф. Христо Хинков, както и редица експерти обаче, картата трябва да бъде актуализирана, защото не отговаря за целите, за които бе създадена. Като мотив бе посочено, че методиката не е променяна от 2018 г. и не отразява значителните промени, настъпили в здравно-демографския профил на страната и в структурата на здравната мрежа у нас. На практика, с настоящия механизъм, ако даден инвеститор отговаря на изискванията за разкриване на нова болница, няма механизми, по които да се откаже създаването й. 

На този фон, според друг стратегически за сектора документ – Национална карта на дългосрочните нужди от здравни услуги, болничната структура в България се характеризира със свръхкапацитет, който не отговаря на нуждите на населението, налице е неефективна структура на болничните легла с превес на тези за активно лечение и много ниска осигуреност за дългосрочна грижа.

Затова и екипът на Хинков се опита да наложи мораториум за разкриването на нови болници или нови дейности във вече същестуващи такива. След дълго отлагане, едва в оставка, правителството на Николай Денков, в което Хинков бе министър, прие забрана за разкриване на нови болници до утвърждаването на Националната здравна карта на страната, която вече трябва да е готова. С промените би следвало да се създаде ясна и конкретна нормативна регламентация за регистрация на втори и следващ адрес на лечебните заведения. Припомняме, че това бе една от “вратичките” в нормативната база у нас, която позволяваше да се разкрие нова болница чрез олекотена процедура, при която не се изисква разрешение от кабинета, а само от здравния министър.

А дали ще имаме нова многопрофилна частна болница до София предстои да решат отговорните институции.

Полина Тодорова