Отпадането на лимитите на болниците след решението на Конституционния съд преди месец вече създаде напрежение в здравния сектор. От Българския лекарски съюз предложиха болниците, които надвишават вече определените им месечни бюджети, да работят при по-ниски цени за дейността си. Подобна стъпка е залегнала в Националния рамков договор, сключен между НЗОК и съсловната организация на лекарите, и целеше балансиране на бюджета на фонда при отчетен преразход пред септември. На фона на най-вероятно задаващия се такъв след отпадането на лимитите, сега от Лекарския съюз предлагат по-мека стъпка, а именно – корекции в пътеките само за онези болници, които превишат определените им средства. Остра позиция срещу това предложение обаче изразиха болнични сдружения, които настояват Националният рамков договор да се измени, така че да отговаря на решението на Конституционния съд и да не получават по-малко средства за дейността си, дори ако надвишат бюджетите си.
Отличници по “надлимитна дейност” и бюджет пред риск
Прогнозата, че отпадането на лимитите на болниците ще има силно бюджетно влияние спрямо парите на НЗОК се доказват и от данните на фонда – през април Касата е заплатила малко над 406 милиона лева на общо 375 болници у нас на фона на 288 милиона лв. месец по-рано. Именно през април излезе и решението на КС, което даде и зелена светлина за разплащането на надлимитната дейност на лечебните заведения. С тези темпове обаче съществува реален риск изпълнението на бюджета на Касата да е изправено пред рикс. Доказателството идва от продължаващата практика за отчитане на сериозна надлимитна дейност, в която определени болници са и своеобразни “отличници”. От стенограма от заседание на Надзорния съвет на Касата става ясно, че надлимитната дейност за първото тримесечие на 2024 година е в размер на 73 млн. 10 от всички болници у нас формират 50 на сто от надлимитната дейност, като три частни болници – двете болници от веригата „Сърце и Мозък“ и „Софиямед“ са отчели 24% от надлимитната дейност. Една от тях „Сърце и Мозък“ в Бургас е с 10% от надлимитната дейност, посочва представителят на Българската стопанска камара (БСК) проф. Григор Димитров. “В Бургас 50 на сто от надлимитната дейност е от една болница. 14 млн. лв. е надлимитната. 7 млн. лв. са в една болница „Сърце и Мозък“. И Русе – 70 на сто е от една болница, три пъти отколкото във Варна. В Плевен 8 пъти по-голяма надлимитна дейност отколкото във Варна”, заявява той и предупреждава, че след отмяната на лимитите на болниците от Конституционния съд, е възможно НЗОК да има големи проблеми. Поради тази причина проф. Димитров предлага ръководството на фонда да излезе с анализ, но и нещо още по-важно – Министерството на здравеопазването при вече приет бюджет на Касата да не разрешава нови дейност и нови болници. Бюджетът ще бъде провален и кой ще носи отговорност за това, очевидно не тези, които дават разрешения за разширяване на дейността, казва Димитров.
Предложението на БЛС
В тази ситуация БЛС предлагат диференциран подход и намаляването на цените да се отнася само за онези болници, които са превишили определените им месечни стойности. Доводите са, че лечебните заведения, спазили определените им бюджети, не следва да бъдат санкционирани с намаляване на цените за дейностите заради други лечебни заведения, които са ги надвишили. От съюза предлагат и в случаите, в които това е медицински целесъобразно, болниците да се стимулират да лекуват своите пациенти по еднодневни процедури, а не да ги хоспитализират по по-скъпите клинични пътеки, а за дейностите по амбулаторни процедури да бъдат определени индикативни стойности и извършените и отчетени от тях да бъдат заплащане в пълен обем.
Остра реакция против
В отговор обаче пет болнични сдружения се обединиха в позиция, в която настояват Националният рамков договор да се коригира спрямо решението на Конституционния съд. Със становище излязоха от Националното сдружение на частните, университетските, областните и общинските болници, както и Българската болнична асоциация. В него те твърдят, че с предложението на БЛС се “предлага механизъм за заобикаляне на решението на Конституционният съд – на болниците, които са надвишили лимитите да им се плаща на по-ниски цени”. “Така за една и съща дейност на едни болници ще бъде платено по една цена, а на други болници по друга. Лечебните заведения, които са търсени от пациентите, защото лекуват по-добре, ще бъдат наказани с намаляване на цената, а тези, които не лекуват добре и не са търсени от пациентите, ще бъдат облагодетелствани от това”, се казва още в позицията им.
От там твърдят, че предложената от съюза опция за плащане на по-ниски цени на едни лечебни заведения не е уредена и не съществува като възможност в НРД 2023-2025. Според тях приемането на такава разпоредба би означавало, че лечебните заведения, които имат висококачествена медицинска помощ и са търсени от пациентите, защото предлагат квалифицирана услуга, ще бъдат наказвани с намаляване на ценните, а тези, които „не лекуват добре“ и не са търсени от пациентите, което зависи и от региона, да бъдат облагодетелствани. Подобно дискриминационно и противоречащо на вътрешното ни и европейското законодателство предложение, би препятствало развитието на здравеопазването в България и би насочило пациентите ни да търсят медицинска помощ в чужбина, се казва в позицията.
Затова и от там настояват за корекция на НРД, както и за отмяна на Механизма за гарантиране предвидимост устойчивост на бюджета на НЗОК за здравноосигурителни плащания за болнична медицински помощ.
