2000 лв. стартова заплата за лекар със специалност и 1500 лв. за сестра все още са проблем за част от болниците

Гарантирането на минимални основни възнаграждения за всички работещи в системата на здравеопазването отново се оказа проблем.

От справка на Министерството на здравеопазването, изпратена до Medical News, става ясно, че към март 2024 г. едва 51 болници (28% от държаните и общински болници) са достигнали нивата по Колективния трудов договор за сектор здравеопазване, за всички категории персонал. От тях 28 са държавни и 23 общински болници. С достигнати нива само за медицинския персонал са 68 болници – (38% от държавните и общински болници), от които 35-държавни и 33 общински.

На този фон все още не е подписан нов колективен трудов договор за отрасъл здравеопазване, което спъва и налагането на санкции за болниците, които не предлагат определените в предходния договор заплати. Припомняме, последният КТД за здравния сектор бе подписан през 2022 година и съгласно него началната заплата на лекар със специалност трябва да е 2000 лв., на професионалистите по здравни грижи – 1450 лв., на старшите сестри – 1500 лв., а на санитар – 910 лв.  С цел гарантиране на минимални основни възнаграждения бе въведен механизъм за обвързване на Колективния трудов договор през текстове в Националния рамков договор. Този подход бе атакуван в съда от болнични сдружения, но в крайна сметка в НРД за медицинските дейности, подписан през септември миналата година, залегна клауза за обвързване на минималните заплати спрямо нивата в колективния трудов договор.

Последните договорени в КТД за здравния сектор основни възнаграждения

За да се гарантира, че те ще бъдат изпълнени, се предвиди и клауза за санкции спрямо болниците, които не предлагат подобни основни възнаграждения. Първоначално, тези санкции бяха отложени, а сега се оказва, че на практика не могат да бъдат наложени, защото няма нов действащ Колективен трудов договор. До патовата ситуация се стигна, защото в проекта за нов КТД се предвижда увеличение на основните месечни възнаграждения с около 30%, но то среща отпор от работодателите.

“Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) не може да наложи санкции на болниците, които не изпълняват условията за минималните възнаграждения, защото липсва действащ Колективен трудов договор (КТД)”, обясни проф. Момчил Мавров, и.д. управител на НЗОК, цитиран от БТА. Проблемът не е в преговорите между Касата и БЛС, а по какъв ред, при какви условия и как трябва да бъдат определяни минималните възнаграждения в здравеопазването, което зависи от синдикатите и работодателите, добави проф. Мавров. Според него, след като една от страните, преговарящи по КТД, не е съгласна с условията, означава, че има проблем не само по отношение на размера на възнагражденията, но и в начина, по който те се уреждат.

На този фон, служебният здравен министър д-р Галя Кондева съобщи, че експертите в Министерството на здравеопазването предлагат поне още една година основните заплати на медиците да останат непроменени.

Думите й бяха критикувани от председателя на БЛС д-р Иван Маджаров, който заяви, че “сигналът, който се подава от Министерството на здравеопазването към цялата система, меко казано, не отговаря на очакванията на гилдията и на съсловието”. “Не можеш в условията на инфлация, на фона на исканията на всички останали отрасли, да заявиш на твоя си отрасъл, че ние предлагаме да нямаме никакво увеличение”, заяви той цитиран от Nova News. Според него е имало възможност за по-гъвкави реакции от страна на ведомството, сред които първоначално да се пристъпи към ръст на заплатите за работещите в структурите на пряко подчинение на МЗ като спешна помощ и други, а това от своя страна би довело до естествено увеличение и в другите места. “Такъв сигнал не бива да се подава”, категоричен бе председателят на БЛС. Той апелира и за договаряне на нов колективен трудов договор, в който по един или друг начин да се гарантира ръст на заплатите. По думите му това би могло да се случи например чрез разписване на мининален осигурителен доход, а не основна заплата за медиците.

 “Колегите очакваха това и във време, в което предстоят избори, чуват, че точно нашият сектор е зарязан – няма да имате увеличение. Ако няма КТД, не се гарантира и старото увеличение, защото разписвайки НРД, бяхме гарантирали, че болниците ще се стремят да постигнат поне старите нива”, разясни той. Д-р Маджаров предупреди и че намирането на кадри в сектора става все по-трудно.

Категорично несъгласие с идеята на Здравното министерство размерът на основните заплати на лекари, сестри и санитари да бъде запазен за още една година изразиха и от КНСБ. От синдиката обявиха, че остават в протестна готовност и очакват от работодателските организации да представят анализ какъв е възможният ръст на заплатите на отделните категории медицински персонал, информира БНР. 

Преди седмици от работодателските организации излязоха с позиция, в която твърдят, че “със силово налагане на необосновани и некоординирани популистки цели, се създава реална опасност за фалити на действащите от десетилетия общински и държавни болници в България”.

От там цитират и писмо от Министъра на здравеопазването, съдържащо информация относно достигнатите равнища на средни основни месечни заплати по категории персонал, посочвайки, че то дава отклонение и не отразява с точност основните заплати по договор. “Видно от писмото е, че голям дял от лечебните заведения не са достигнали равнищата на заплащане, договорени в ОКТД 2022-2024. В писмото правилно се отбелязва и че голяма част от държавните и общинските болници не са в добро финансово състояние и трудно биха се справили с увеличение на основните работни заплати, предвидени в предложения от синдикалните организации проект за ОКТД 2024-2026 г.” , посочиха от Българската стопанска камара. От там са на мнение, че промени във възнагражденията не могат да се осъществят реално без цялостна реформа на здравната система, без сериозни промени в нейната организация, финансиране и управление. “Увеличаването на  размера на основните заплати трябва да е естествен резултат от извършените промени в организацията, структурирането и финансирането на здравноосигурителната система. Сегашният модел на финансиране на лечебните заведения като философия и съдържание изигра своята роля и „благодарение“ на многото политически и други решения силно се деформира, а като цяло е неефективен”, се казва в позицията на БСК.

Как ще се развие спорът за заплатите в здравеопазването предстои да разберем. Със сигурност обаче разрешаването му е от ключово значение, ако държавата цели да осигури поне базисно заплащане на лекарите и сестрите и да намали “ножицата” във възнагражденията. Поради дисбансите в заплатите на медиците у нас и цялостно недобре регулираната система все още съществува парадоксът една част от специалистите, както и кадрите на ръководни позиции да са изключително добре платени, а друга да не получават и миналните спрямо труда си доходи. Най-тежко е положението със заплатите на медицинските сестри, което превръща професията във все по-нежелана. 

Полина Тодорова