Иван Ангушев е студент по медицина в Медицинския университет в София. Наскоро той, заедно с друг възпитаник на МУ-София – Любомир Гайдарски участваха в Световния конгрес по спешна неврология, организиран от медицинския факултет на университета Харвард, проведен в Копенхаген, Дания. Двамата бяха одобрени да представят три интересни, сложни и редки клинични случая. Те са и единствените студенти, които са имали презентация на престижния форум. Разговаряме с Иван Ангушев за впечатленията от форума и предизвикателствата пред младите ни лекари.
Г-н Ангушев, как се насочихте към медицината?
Здравейте, първо бих искал да Ви благодаря за поканата, за мен е удоволствие да бъда поканен от Medical News – сайт, който редовно чета. Насочих се към медицината в края на средното ми образование. Нямам лекари в семейството, но много ми харесваха биологията и физиката, а впоследствие и химията. Интересното е, че през повечето време бях отдаден основона на спорта и по-конкретно на футбола. Родителите ми обаче държаха на доброто образование, хубавите оценки и чак след това имах право да спортувам. След завършването заминах да играя футбол в Италия, после “минах” и през Швейцария. Там разбрах, че професионалния футбол ме ограничава прекалено много в цялостното ми развитие. Прибрах се в България и след една година, изпълнена с учене и притеснения за изпитите, бях приет в Медицински университет – София. Огромна благодарност към моите учители, които успяха да ме подготвят – госпожа Шопова, госпожа Божикова и господин Ушагелов!
Спрял ли сте се вече на специалност и ако да, коя е тя и с какво Ви привлече?
Ако трябва да съм честен, през годините минах през различни желания. В началото имах интерес към ортопедията, после към кардиологията, спортната медицина, на по-късен етап имах интерес и към ревматологията. Към този момент съм се спрял на офталмологията. Харесвам специалността, защото е елегантна и фина. Много заболявания се асоциират с очни прояви и това прави интересно диагностицирането и лечението им, а “часовникарската” прецизност в операциите ме вдъхновява още повече.
Наскоро взехте участие на Световния конгрес по спешна неврология, организиран от медицинския факултет на университета Харвард, като само Вие и друг български студент – Любомир Гайдарски, бяхте единствените студенти на форума. Как се стигна до това участие?
Преди няколко седмици участвахме на конгрес по спешна неврология, организиран от Факултета по медицина на Харвард. Заедно с моя колега и приятел Любомир Гайдарски решихме да изпратим няколко интересни случая, свързани с тематиката. Тук е и моментът да благодаря на доцент Калпачки от клиниката по Нервни болести към УМБАЛ “Св. Анна” и доцент Хаджиянев от клиниката по Неврохирургия към УМБАЛ “Св. Иван Рилски”, както и към техния екип. Благодарение на тях ние успяхме да подготвим достатъчно добре тези интересни случаи. Много важна част от реализацията за участието на този конгрес има и подкрепата на нашия университет, за което съм искрено благодарен!
Какви случаи представихте?
Представихме случай на аортна дисекация с интересна неврологична симптоматика, наподобяваща инсулт. Другите два случая бяха свързани с неврохирургия – хипофизиален макроаденом с апоплексия, мимикрираща инсулт, а третият беше свързан с остро настъпила параплегия.
След впечатленията Ви от САЩ, къде се виждате като професионална реализация – у нас или в чужбина?
Както по-рано казах, живял съм в различни държави. Където и да съм бил обаче, съм казвал гордо, че съм българин. За съжаление ще споделя, че в 80% от случаите мнението за България не е най-прекрасното, но въпреки това аз съм бил и винаги ще бъда горд с моята държава. Бил съм национал на България по футбол в юношеските формации, както и настоящ национал на България по минифутбол (Socca 6). Всеки път, когато чуя химна на България, очите ми се изпълват със сълзи. Всичко това го казвам, за да подчертая колко много обичам моята родина. Именно затова моето желание е да остана в нея. Но това решение зависи от обстоятелствата, професионалната реализация и отношението, което ще получа. Вярвам, че България може да даде много и че има голям потенциал тук.
Как определяте нивото на обучението по медицина в България, когато го сравнявате с това в чужбина?
Имал съм възможността да видя какво е нивото в чужбина. Правил съм обмени и съм участвал в различни програми, имам много приятели, учещи в чужбина, както българи, така и чужденци. Смея да твърдя, че обучението и възможностите, които ни дава нашият университет са на едно добро европейско ниво. Мнението ми се споделя и от близки мои колеги чуждестранни студенти. Да, разбира се, че има какво да подобряваме и да надграждаме, но нека не забравяме какво получаваме и какви възможности ни се предоставят.
Какво е мнението Ви за евентуалното въвеждане на Продължаващото медицинско обучение у нас и идеята то да стане задължително?
Продължаващото обучение е важно, но според мен не може да се направи задължително. Има и редица въпроси около него – как ще се финансира? Кой ще замества обучаващите се доктори? Как ще бъде задължен доктор с голям опит, който е ключов за дадена клиника да отсъства за обучения постоянно? Според мен по-правилният подход е да има програма на държавата, от която всяка клиника да може да използва финансова подкрепа, за да изпраща свои лекари на обучения. Имайки една добра комуникация между лекари, директори на болници и ръководните органи в държавата, може много повече доктори да правят обучения и по този начин да подобрим нивото на експертност на медицината в България.
Проблем ли е все още намирането на място за специализация в България?
Намирането на място за специализация все още не е лесно. Но въпреки това, смятам, че всеки който има желание да специализира, може да намери своето. Да, то може да не отговаря изцяло на изискванията му, но ако иска да специализира конкретна специалност, винаги може да намери и място.
Какво би задържало един млад лекар в България?
За да остане един млад лекар в България, със сигурност едно от главните условия е по-доброто заплащане. Имам познати, които емигрираха на места, на които лекарите получават много по-добра заплата и това е напълно разбираемо. Всеки човек иска в края на деня да се пробере от работа и образно казано, да сложи хляб на масата. Инвестицията в апаратура и отношението към лекарите също са фактори, които могат да бъдат подобрени, ако искаме повече млади лекари да изберат България.
Какво бихте казали като послание към управниците в здравния сектор от позицията на бъдещ лекар?
Бих искал да им кажа, че трябва да имаме по-добра комуникация и разбирателство. В края на деня сме един отбор – заедно се борим за здравето на всеки един от нас. Всички имаме близки, които са пациенти, както и самите ние сме пациенти. Ако всеки от нас помисли как може да помогне на бъдещите поколения да преминат по-лесно през трудностите, през които ние сме минали, ще успеем да направим системата пъти по-добра. Процесът е двустранен, но все пак мисля, че постепенно нещата се подобряват.
Вие сред и сред организаторите на благотворителен футболен турнир в МУ-София, който се проведе съвсем скоро. Разкажете малко повече за таз инициатива.
Става въпрос за благотворителния футболен турнир “Купа Хипократ”. В турнира се включиха 26 отбора и над 250 души, а събраната сума е 3090 лв. Тази година каузата беше свързана с фонд на благотворителната организация bCause “Спорт за деца с увреждания”. В турнира се включиха студенти, преподаватели, болници и редица кадри от сферата на здравеопазването. Изключително силно се представиха чуждестранните студенти, чиито представители имаха 3 от общо 4-те отбора на полуфиналите – изказвам голяма благодарност към техните състезатели и организацията им.
Аз и колегите ми, също студенти по медицина – Яни Янев, Теодора Желязкова, както и Румен Иванов бяхме основните организатори на турнира. Голяма заслуга имат и нашите преподаватели Теодор Богданов от катедра “Медицинска физика и биофизика” и Николай Стойнев, катедра “Физиология”. Тук е и моментът да благодаря на Университета, на Студентски съвет и на ректора проф. Бойчо Ланджов, които не само подкрепиха събитието, а и се включиха в подготовката и реализацията на турнира. За мен бе голяма гордост да бъда част от подобно красиво събитие, което обедини хора от различни специалности в името на благородна кауза. Огромно благодаря на всеки участник и фен, който беше на събитието.
Полина Тодорова
