Доц. Александър Кацаров, д.м. е специалист в Клиниката по гастроентерология на ВМА-София. Основните му интереси са в сферата на диагностичната и терапевтична ендоскопия и ехография. Извършва гастроентерологични прегледи и лечение на заболявания на стомашно-чревния тракт, болести на храносмилателната система, хранопровод, черен дроб, панкреас. Завършва Медицински университет-София през 2008 г. Специалност по гастроентерология придобива през 2014 г. Същата година придобива и образователна и научна степен “доктор” след защита на дисертационен труд на тема: Усложнения след инвазивни диагностични и лечебни ендоскопски манипулации в гастроентерологията – диагностичен алгоритъм и поведение. Разговаряме с него за това кои са най-честите оплаквания на пациентите, които се обръщат към Клиниката по гастроентерология на ВМА, предстоящия Национален симпозиум по гастроинтестинална ендоскопия BULENDO и други теми.
Доц. Кацаров, кои са най-честите оплаквания на пациентите, които се обръщат към Клиниката по гастроентерология на ВМА?
Клиниката по гастроентерология на Военномедицинска академия (ВМА) е звено с дълга история и много традиции още от основаването на Военномедицинска академия. Тя е обучила и продължава да обучава много водещи специалисти, работещи както във ВМА, така и в други лечебни заведения в България и чужбина. От тази гледна точка, пациентите, които постъпват в клиниката са пациенти от цялата страна, както със сравнително лека патология и насочени за изследвания с цел профилактика, така и тежко болни пациенти със серизони онкологични и хронични заболявания.
Какви са наблюденията Ви – достатъчно рано ли се търси медицинска помощ, когато става въпрос за гастроентерологични оплаквания или има забавяне в диагностиката? На какво ниво е профилактиката в това отношение?
Профилактиката във всички области на медицината е ключът към здравето и дълголетието на човечеството. За съжаление, в България профилактиката на заболяванията на стомашно-чревния тракт не е на нужното ниво. Ние сме една от малкото държави в Европейския съюз без скринингова програма за колоректален карцином. По тези причини ние като гастроентеролози трябва да се борим за повишаване здравната култура и информираността на населението, както и за създаването на национална програма за скрининг и профилактика.
Каква част от пациентите на клиниката, в която работите, стават пациенти и на вашите колеги онколози?
Както вече споменах, Клиниката по гастроентерология на ВМА е водещ ендоскопски и гастро-онкологичен център в национален мащаб. Работим и в тясна колаборация с високоспециализирана хепато-билиарна хирургия, като това прави ВМА център с национално значение за диагностика и лечение на богатата хепато-билиарна и чревна патология. След извършване на диагностично-лечебния алгоритъм, пациентите се насочват или за оперативно, или за онкологично лечение в зависимост от стадия на заболяването. Резюмирано може да се каже, че многофункционалността на ВМА и наличието на различни лечебно-диагностични звена ни дава възможност да предложим едно съвременно комплексно лечение на гастроентерологичната онкологична патология – от образни диагностични изследвания, през миниинвазивни едноскопски методики до онкологично и хирургично лечение.
При какъв процент от пациентите, подложени на диагностична колоноскопия на дебелото черво, се откриват полипи, които са рискови за развитие на карцином?
В държавите членки на Европейския съюз са създадени национални регистри, по които всеки един практикуващ ендоскопист да оценява процента на своята детекция на аденоми и да се равнява спрямо колегите си. Според консенсуса на Европейската асоциация по гастроинтестинална ендоскопия този процент рябва да бъде 25, като при годишен процент под 25 се препоръчва допълнително преминаване на ендоскопски курс в специализиран високообемен център.
След каква възраст препоръчвате извършването й?
Модерната медицина днес се ръководи по строго определени правила – консенсуси, чиято изработка се уповава на множество извършени медицински проучвания. В клиниката се стремим да спазваме консенсуса на Европейската асоциация по гастроинтестинална ендоскопия, която препоръчва скрининговата колоноскопия за профилактика на колоректален карцином, да започва на 50-годишна възраст. При родственици от първа линия (майка баща, братя или сестри) началото на скрининга е дори по-рано – на 45-годишна възраст.
След известно прекъсване, отново предстои Националният симпозиум по гастроинтестинална ендоскопия BULENDO 2024. Какви ще са акцентите на форума?
Ендоскопското училище Булендо е провеждано четири пъти още от далечната 2000 г., когато е било организирано от вече покойния тогавашен началник на клиниката – акад. Григор Мечков. Впоследствие делото му е продължено от проф. Крум Кацаров и проф. Димитър Таков, които правят училището още три пъти през 2008 г., 2013 г. и 2017 г. Спокойно може да се каже, че ендоскопското училище Буледно е детето на Клиниката по гастроентерология на ВМА, което е отгледано с много грижи и всички много се гордеем с него. През годините в ендоскопската среща са взели участие множество водещи европейски специалисти като Гуидо Костамания, Тиери Поншон, Марк Барте, Петър Драганов, Жанин Ван Хофт, настоящият президент на Европейската асоциация по гастроинтестинална ендоскопия Ян Гралнек и много други. Допълнителен принос имат и всички водещи български специалисти, които са се включили в събитието през годините. Целта на сегашната пета среща е сплотяване и обединяване на българската ендоскопска общност, допълнителното ѝ развитие и усъвършенстване.
Колко участници се очаква да присъстват?
На училището до момента са се записали над 300 души от цяла България, също така има заявки от Албания и Република Северна Македония. Демонстраторите ще са предимно на млади колеги, които са бъдещето на ендоскопията в страната. Ще бъдат показани най-модерните миниинвазивни техники за диагностика и лечение, съобразени с всички съвременни европейски стандарти.
