В днешния 17 май отбелязваме Световния ден за борба с хипертонията, който цели по-голяма информираност за възможностите за предотвратяване на инсултите, сърдечните и бъбречни усложнения, причинени от високото кръвно налягане. За поредна година през май месец се инициира най-голямата синхронизирана световна здравна кампания „Май месец за мерене“ на Международното дружество по хипертония (ISH) с мото “Измерване, което спасява живот. Твоя”. Целта й е да повиши обществената осведоменост и да подчертае важността на измерването на кръвното налягане. По този повод разговаряме с проф. Арман Постаджиян, началник на отделението по кардиология в МБАЛ „Св. Анна“ в София, бивш председател на Дружество на кардиолозите в България и настоящ председател на Българската лига по хипертония.
Проф. Постаджиян, кампанията ия „Май месец за мерене“ е отново в ход. Успява ли тя да помогне за по-голямото откриване на хора с повишен риск от сърдечно-съдов инцидент?
Тази кампания води началото си от 2019 година, с известно прекъсване в периода на пандемията от COVID-19. Действително чрез нея успяваме да обхванем голям брой хора – над 15 000 в предните издания на инициативата, и да достигнем до потенциално нови пациенти, хипертоници. Традиционно тя се фокусира върху скрининга за предсърдно мъждене като най-честата аритмия. Резултатите сочат, че около 4% от преминалите през кампанията, са с този проблем – една голяма част от тях нямат никакви симптоми и не знаят за неговото съществуване. А това е изключително важно, защото би променило начина, по който то ще се лекува в бъдеще и би намалило риска от инсулт. Също така, всяка година се опитваме да надградим кампанията с полезна информация – на сайта на Българската лига по хипертония сме публикували прости правила как правилно може да се измери артериалното налягане у дома, както и информация, касаеща валидирането на апаратите за кръвно налягане. Малко известен факт е, че не всички апарати, които се продават, са преминали тест за достоверност, за да отговарят на условията за правилно измерване на артериалното налягане, а това е изключително важно, защото касае информацията към медицинските специалисти, когато пациентите следят тези стойности в домашни условия. Друг проблем е, че се предлагат масово часовници, гривни и подобни устройства, за които се твърди, че измерват артериалното налягане, но никое от тях не е преминало директно сравнение с класическия вариант. Затова и към момента всички медицински дружества не препоръчват тяхната употреба за тези цели, защото те не са стандарт, по който ние да можем да се ориентираме.
СЗО предупреди, че повечето хора в ЕС консумират твърде много сол и повече от един на всеки трима възрастни има хипертония. До какви рискове води прекомерната употреба на сол и солени продукти?
Това е много важен въпрос, особено в контекста на артериалната хипертония като рисков фактор. Прекомерната консумация на натриев хлорид води до задържане на вода. Ние сме така устроени, че по принцип бихме се освободили от водата чрез урината, потта или издишването, ако не беше голямото количество сол, което консумираме. На ден имаме нужда от около 3 грама сол, но в определени региони се приемат много по-големи количества. За България има проучвания, че в зимните месеци се приемат над 12 грама сол. Всичко това води до проблема артериална хипертония и редица други заболявания, за които тя е рисков фактор. От друга страна, има страни, които идентифицираха този проблем като Португалия. Тя беше водеща държава по честота на мозъчните инсулти, недобър контрол на артериалното налягане, но идентифицира проблема с по-голямото съдържание на сол в хляба и се предприеха определени стъпки това да бъде променено. Тези мерки дадоха резултат и днес португалският опит се сочи като една от най-добрите стратегии. Смята, че се артериалната хипертония засяга всеки втори човек и затова е важно да има мерки на популационно ниво, а не само на индивидуално.
Всеизвестен факт е, че здравният профил на населението в Източна Европа е с влошени показатели за редица заболявания, като България е на челните места по сърдечно-съдови проблеми. Толкова лошо ли живее българинът по отношение на здравето си?
Отговорът се крие в съвкупност от фактори. Кампании като „Май месец за мерене“ ни помагат и за общата картина на населението и за разпространението на рисковите фактори сред него. Когато сравним данните за българското население със световните, прави впечатление, че всички рискови фактори у нас са с двойна честота, с изключение на консумацията на алкохол, при която сме 4-5 пъти повече. Този проблем е особено голям извън София.
Нездравословният начин на живот води ли и до късно откриване на сърдечно-съдовите проблеми в България?
За съжаление често такива проблеми се неглижират, а съдовите заболявания са болести на натрупването. Тоест, хипертонията, тютюнопушенето, лошият живот не водят до инцидент сега и в момента, но със сигурност в един момент ще доведат. И това се доказва ежегодно от статистиката, според която сърдечно-съдовите заболявания са водещи у нас. От друга страна, съдовите инциденти в България настъпват по-рано, без човек дори да мислил за подобни проблеми. Съвсем нормално е един млад човек да си казва – „На мен няма да ми се случи!“, „Или няма да ми се случи сега?“. Кой човек на 20-30 години ще се уплаши от възможен съдов инцидент или изобщо да се замисли в тази насока, дори и в семейството му да има близки с подобни проблеми. Затова е нужно да има концепция на държавно ниво, сърдечно-съдовите заболявания да бъдат припознати като водеща причина за смъртност и действията за намаляване на риска от тях да не бъдат оставени само на индивидуално ниво. Не трябва да се пропуска и рехабилитацията след преживян съдов инцидент, която изиска специфичен период на осъществяване и гонене на определени цели, за да е тя успешна и да не се случва последващ съдов инцидент.
СЗО настоя за мерки, свързани с етикетирането на продуктите и настоя правителствата да устоят на натиска на хранителната индустрия. Възможна ли е на практика обаче тази битка?
Битката с добре пакетираните неща, които са вредни, е много трудна. Кое дете не желае да посегне към шоколад или вреден продукт, опакован добре и с прималив вид? Тази битка не може да бъде водена само от здравни специалисти. Нужни са обучителни програми още в ранна детска възраст, защото начинът, по който живеят децата сега, се отразява на живота им в бъдеще. За тези вреди трябва да се говори и в семейството, но без активно държавно участие, тази битка е загубена. Не е важен само терапевтичният подход, но и какво да се направи, за да живее обществото ни в по-добро здраве.
„Подмладяват“ ли се сърдечно-съдовите болести?
От една страна, след периода на пандемията от COVID видяхме, че нарушената грижа за хронично болните доведе до бум на тези заболявания. От друга, всички рискови фактори, за които стана дума, натрупванията от ранна възраст, водят до това, че все повече хора са подвластни на проблема хипертония или дислипидемия от по-рано и това води до по-ранни сърдечно-съдови инциденти. Давам пример с моя пациентка, която получи инфаркт на 32 години. Инфарктът не е заболяване, което да засяга толкова рано женския пол. Това момиче имаше много ясна фамилна история за инфаркт, но до момента никой не беше коментирал нуждата от третиране на високите й нива на холестерол. Нейният случай е много ясен пример за пропуск в цялата ни система.
Този случай най-вероятно не е единичен. Кога един човек, който има преки роднини, преживели инфаркт или страдащи от сърдечно-съдово заболяване, трябва да следи за подобни рискове?
Генетиката много рядко лъже. Тоест, когато в даден род, семейство, има повтаряемост на определени инциденти, било то сърдечно-съдови, онкологични или от друг характер, това едва ли е случайно. Конкретно за болестите, свързани с обмяната на веществата и холестерола, ние желаем да има едно познание. То може да покаже, че конкретният човек не е носител на риск от подобни проблеми, но може да покаже и че е и това би наложило определено действие, свързано с ограничаване на друг рисков фактор. Например, ако човек има много висок холестерол, нужно ли е да пуши, добре ли би било да се движи повече? Добре ли би било да направим всичко възможно, за да отложим появата на артериалната хипертония? Всичко това е реално постижимо. Логично възниква и въпросът, дали ако идентифицираме човек с висок холестерол, можем да направим нещо и за неговите родственици, както тези след него, така и за тези, преди него. С изследване на един прост холестерол може да се види дали детето е с генетично предразположение и да бъде наблюдавано, както и съветвано в по-зряла възраст за ограничаване на останалите рискови фактори и ако се налага, да бъде започната терапия. Най-голямата грешка е да се направи нищо.
Бихте ли поискали разширяване на изследванията за високи нива на холестерол в по-ранна възраст?
Хубаво би било да имаме скрининг и изследването за високи нива на холестерол да бъде прилагането от пакета на НЗОК и в по-ранна възраст. Това би ни помогнало, ако търсим обратния път, тоест чрез високите нива при децата, да се насочим към родителите и така да предотвратим съдов инцидент в семейството, ако той вече не се е случил. Например при случая с тази млада жена – ако знаехме за високите нива при нея на една по-ранна възраст, можехме да стигнем до нейния родител преди той да направи съдов инцидент. Комбинацията от двата подхода би довел до идентифициране на по-голям брой хора в риск. Изследването на този показател преди 16-годишна възраст, би ни спомогнал да открием нещо, което иначе би останало скрито за дълго или би би било открито на много по-късен етап.
Доколко придържането към оптималната терапия намалява риска от повторен съдов инцидент?
Това също е много важна тема, при която има много сериозен проблем. Хората не са склонни да приемат, че предписваната им терапия може да контролира заболяването им, но не и да го излекува. Това налага дългосрочното приемане на медикаменти в комбиниран вариант, тогава ние постигаме добър контрол. Някои пациенти разбират необходимостта от това, при други обаче не се стига до оптимално придържане към терапията. Факт е, че всяко лошо придържане към назначената терапия води до увеличаване на честотата на инцидентите с поне 25%. Обратното, хората, които се придържат към терапията си, имат по-малко съдови инциденти. Опитваме се да намерим начин да адаптираме нещата – ако говорим за хипертония, се научихме, че ако използваме само един клас медикаменти, много по-рядко достигаме до контрол на това състояние – логично е, защото трябва да се повлияе патофизиологично на няколко механизма. Затова стандартната практика е започване с комбинирана терапия още в началните етапи. Това е важно и за придържането към терапията, защото се постига по-добър контрол и пациентът е по-убеден, че е попаднал на правилния лекар, който му е изписал правилната терапия.
Как ще коментирате мярката за пълното покриване на определен тип лекарства за сърдечно-съдови заболявания от НЗОК?
Като цяло всяка мярка за помощ към хора, които се нуждаят от нея, е добре дошла. По отношение на хипертонията, обаче трябва да бъдем много внимателни, просто защото знаем, че по-добрият контрол и придържане на пациента към терапията, е когато той е на комбинирана такава. Ако ние правим така че изцяло покривани от Касата са само моноклоналните продукти, а не подмогнем по-доброто заплащане на комбинациите медикаменти и ги оставим на сегашните процеси реимбурсация от Касата, това ще доведе до връщане от комбинирана към монотерапия, което е коренно различно от препоръките. Резултатът ще и влошено придържане към терапията. Нашите пациенти обикновено са с няколко заболявания и всички те трябва да бъдат третирани – един човек с високо кръвно е и с диабет, и с коронарна болест, и с нещо друго. Не е най-удачното нещо за всяко заболяване да се дават отделни таблетки, след като има комбинация между две и три от тях, което ще намали и приемания брой. Тук възниква и въпросът не е ли по-разумно комбинираната терапия да получи по-висока реимбурсация от Касата, аз съм убеден, че това е правилният подход.
Какви са очакванията за новостите в терапевтичните подходи, свързани с контрола на ССЗ?
Вече разполагаме със средства, които позволяват по-различен тип придържане към терапията. Един от сравнително добрите варианти е чрез инжекционните медикаменти и такива вече съществуват в областта на лечението на дислипидемиите, започват да се прилагат и в областта на артериалната хипертония. Това дава възможност при комбинация с таблетки да се реши проблемът с придържането. Този тип инжекционни форми се прилагат по-рядко и съответно биха довели до по-добър контрол.
На какъв етап е Националният кардиологичен план?
Дружеството на кардиолозите в България неколкоратно поставя необходимостта от по-ясен фокус спрямо сърдечно-съдовите заболявания. Силно се надявам, че в общата политическа бъркотия, в която се намира страната ни в момента, ще има воля и желание темите, които залага този план, да бъдат припознати като национален проблем. Надявам се да има по-лесен сговор между отделните заинтересовани лица и нещата да вървят в правилната посока, в противен случай ще е много трудно да „отлепим“ от ситуацията, в която се намираме и която се доказва ежегодно от статистиките.
Проф. Постаджиян, какво е сърцето на българина?
Силно вярвам, че сърцето на българина е преди всичко добро. Факт е обаче, че загрижени за прекалено много неща, които се случват или не се случват в нашата държава, често пренебрегваме своето собствено здраве. А всъщност ние сме тези, които трябва да се фокусираме върху него преди всички и едва след това да очакваме, че някой ще ни помогне. Ето тази първа част в грижите за нашето здраве бих искал да се вижда повече.
Полина Тодорова
