На днешния 12 май отбелязваме Световният ден на медицинските сестри. Той се чества от 1974 г. по инициатива на Международния съвет на медицинските сестри и е знак на уважение към годишнината от рождението на медицинска сестра Флорънс Найтингейл, която поставя основите на професионалната сестринска грижа. По повод Деня на сестринството ви представяме спомените за професията на медицинската сестра Мария Михайлова, която е посветила 30 десетилетия от живота си на Клиниката по детска хирургия на „Пирогов“. Макар и вече извън професията, Мария е категорична, че не съжалява и за миг за попрището, което е избрала, а за болницата, на която е отдала дълги години, си спомня с любов и уважение.
„Към професията на медицинската сестра ме отведе личен мотив – майка ми беше тежко болна и исках да мога да й предложа по-пълноценни и професионални грижи“, споделя за Medical News Мария. След обучението си тя работи известно време в различни лечебни заведения, сред които несъществуващата вече 2-ра детска болница в столицата, а след това съдбата я отвежда в „Пирогов“. Целият й престой там преминава през тежките отделенията по детска реанимация и анестезиология. Естеството на професията и случаите, които ежедневно вижда медицинската сестра, са причина да сподели, че „Пирогов“ е школа, любов и диагноза, но и не крие, че „само човек с много здрави нерви може да издържи“ и по-важното – да се задържи на подобно място.
В спешната болница Мария вижда броеницата от добрите и мрачните моменти в човешкия живот. За вторите не е особено словоохотлива, но признава, че са оставили силна следа в спомените й. „Имали сме травматологични пациенти, онкологични, деца с родови малформации, всичко. Бях дежурна, когато стана трагедията в дискотека „Индиго“, но не искам да споделя подробности. Съжалявам, тези неща не се разказват“, казва Мария.
Още по-силен е обаче споменът за спасените детски животи. „Работата с деца в тежко състояние е битка, но да спасиш живот, да преодолееш мъката, да видиш как се променя погледа на един родител, когато докторът му каже, че детето му върви към подобрение…. това е смисълът от твоя труд“, признава тя. Особен спомен остава една лична случка. „Беше преди доста години, влязох в една сладкарница и в този момент едно момче буквално скочи върху мен и започна да ме прегръща. Оказа се, че това дете е лежало в нашата реанимация, той ме е запомнил, но аз не можех да го позная. Едно е да го видиш там, на легло, с апаратите, друго е след няколко години – здрав, съвсем различен“, през сълзи разказва Мария.
Не крие обаче, че спешната болница не е за всеки.
„Пирогов” ме научи на дисциплина, защото там не можеш да просъществуваш, ако не си дисциплиниран и не спазваш правилата. Не е рядкост в болницата да отиде някой желаещ да работи и да си тръгне доста скоро. Виждала съм момичета, които идват да работят, но влизайки в залата започват да плачат и си тръгват. А там трябва да си със здрава психика, за да можеш да си свършиш работата. Затова казвам, че „Пирогов е и любов, но и диагноза, там не е за всеки, но който издържи, не си тръгва“, допълва Мария.
Връщайки се още назад в спомените си, споделя, че невинаги е успявала да не пренесе емоциите от пироговските клиники у дома. „Ако съм имала леко дежурство, у дома не са разбирали. Но ако е било за съжаление по-тежко, често се е случвало мъжът ми и децата да го „отнесат“ и да се окажат без вина виновни“, смее се днес Мария.
С болка обаче споделя, че днес професията на медицинската сестра е с подронен авторитет и към нея няма интерес от младите. „Не знам защо се случи това. Дали вече младите не виждат признанието в нея, чувстват се, че ги третират като слуги, може би са други приоритетите. Хората като че ли не уважават вече и лекарите, камо ли медицинските сестри. Аз никога не съм чувствала така и съм правила това, което се изисква от мен. Работила съм професията си с любов. Чувам, че заплащането на медицинските сестри сега на повечето места е ниско. Може би това ги отблъсква, както и несъмнено тежкия труд. Но бих казала на младите, че си струва. Самата аз никога не съм съжалявала, че съм избрала тази професия. Заслужава си, заслужава си да видиш как помагаш на хората в най-тежките им моменти. Това е много“, споделя още тя.
Снимка: “История с поглед към бъдещето”, Д. Раденовски, Б. Калинков
Днес, вече пенсионирана, тя си спомня с признание и благодарност към учителите в професията. „Имах честта да работя с изключителни специалисти, не мога да изброя имената на всички доктори, с които работих – например проф. Надежда Гаврилова, от която научих много, д-р Ваня Кисимова, проф. Христо Шивачев, много са лекарите, с които бяхме чудесен екип…“.
За болницата и хората, с които е делила десетилетия, и до днес Мария признава, че са я “държали на крака”, некриейки, че след първите й здравословни проблеми са се случили след пенсионирането от спешния институт, макар да му е отдала още седем години от живота си и след навършването на възрастта за заслужен отдих. „Май ще се окаже истина, че „Пирогов“ ме е държала дълго на крака и в тонус“, споделя медицинската сестра.
Дългогодишният професионален път на Мария Михайлова в „Пирогов“ преминава в Клиниката по детска хирургия на „Пирогов“. Началото й е поставено през 1952 година, когато се разкрива първото в България отделение по детска спешна коремна хирургия. През 1964 година се обединяват отделенията по детска гръдна и коремна хирургия в първата многопрофилна клиника по детска хирургия, като за тази цел от ИСУЛ в „Пирогов“ идва проф. Димитър Арнаудов заедно с екипа си. Днес клиниката е дългогодишна база за обучение на студенти и специализанти по детска хирургия и спешна медицина.
По данни на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи в България всяка трета практикуваща медицинска сестра у нас е над 65-годишна възраст. За да функционира пълноценно, на здравната ни системата са й необходими поне още 30 000 медицински сестри.
