„Частната болница и националната детска болница са два отделни казуса. Мисля си, че ако документите за новата болница бяха за друго име, а не „Мама и аз“, нямаше да има такъв отзвук при издаването на разрешително за построяването ѝ. Това име създаде усещането, че се прави опит за изоставянето на проекта за Национална детска болница от държавата“. Това заяви председателят на БЛС д-р Иван Маджаров, цитиран от btv.
По думите му потребността от ново лечебно заведение се определя от потребността на пациентите. В същото време, разясни той, нормативната база в момента у нас е такава, че ако даден инвеститор отговаря на изискванията за разкриване на нова болница, на практика няма механизми, по които да се откаже създаването й. „За съжаление все още сме далече от момента, в който отварянето на нова болница ще бъде причина за закриване на друга. Все още виждаме, че отварянето на нова болница просто увеличава броя на болниците, без да се закриват други“, заяви д-р Маджаров.
На въпрос дали регионалната лекарска колегия в София е дала разрешение за разкриването на новата болница, той посочи, че е трудно някой да очаква, че именно Лекарският съюз ще се възпротиви на разкриването на нова болница, отбелязвайки, че повече болници означават повече работни места за медиците и повече възможности.
Д-р Маджаров бе категоричен, че е директна задача на държавата да построи детска болница. Тя трябва да може да прави освен комплексни неща и много повече, освен всичко, което се прави в останалите клиники на територията на България, обясни д-р Маджаров, подчертавайки, че тя трябва да е от национален мащаб. „Това е задача на държавата, тя вероятно ще срещне много трудности с осигуряването на кадрите. Но пътят не е през това да се забраняват други лечебни заведения и медицинските специалисти да стават крепостни на държавата. Ако болницата ще е национална, Министерството на здравеопазването трябва да предложи национално приоритетно финансиране за добри заплати на лекарите и добри заплати на сестрите. Това е правилният път спрямо ситуацията, в която живеем, не сме преди 30 години“, посочи той.
Той коментира и заплащането на лекарите, посочвайки, че има места, на които то е конкуретно, а на други заплатите са твърде ниски. Връщаме се на въпроса докога ще съществуват лечебни заведения, които практически трудно осигуряват добро качество на лечебната дейност и добри заплати на персонала, добави председателят на БЛС.
Според председателя на БЛС здравната карта трябва да представи на държавата регионите, в които не може да бъде осигурен достъп до медицинска помощ и тя трябва да се намеси там. “Защото там, където няма конкуренция, трябва да има държава. В противен случай ще кажем на хората, че сме ги изоставили на произвола. Ролята на държавата е да осигури благоприятни възможности за специалисти, които да извършват медицинска дейност там”, коментира той.
