Темата дали България ще има национална детска болница и дали зад нея ще стои държавата или частен инвеститор oтново влезе във фокуса на обществено внимание, а поводът бе изпратено в навечерието на Великденските празници съобщение от пресслужбата на правителството. С него се информира, че Министерският съвет е одобрил създаването на „Многопрофилна болница за активно лечение „Мама и Аз“ с инвеститор на проекта „Търговска лига – Глобален аптечен център“. Същият инвеститор имаше намерение да изгради частна детска болница преди две години, но след силен отпор от педиатричната общност, други експерти и неправителствени организации Министерството на здравеопазването отложи решението дали да предложи проекта за одобрение от правителството.

Защо има съпротива?

Създаването на Национална детска болница, която да обедини всички нужни медицински педиатрични звена на едно място, е нерешен от години въпрос, който обаче винаги намира място в предизборните кампании на политиците. Той премина през серия обсъждания, избор на подходящ терен, идея за сливане на различни болници, частен инвеститорски интерес и множество коментари на експерти и общественост, което безспорно доказва нуждата от реализирането му. Към днешна дата вече има избрано място за строеж на националната болница, като се очаква и подробен анализ на Европейската инвестиционна банка, изготвен по искане на Министерството на здравеопазването, за това какви трябва да са структурата, обхватът и капацитет й. Подобна предварителна оценка е изключително важна, защото в бъдещата национална детска болница се очаква да се приемат деца както от София, така и от цялата страна с различни диагнози и е от съществено значение тя да разполага с нужните клиники и апаратура, но най-вече с кадри.

Необходимостта от подобна структура се признава на експертно ниво, а мотивът е необходимостта от болница, която да осигурява цялостна, съвременна и пълноценна грижа за децата и особено за тежките случаи, които се нуждаят от комплексна оценка. Изграждането й би следвало да събере на едно място специалистите, които имат уменията и знанията, за да реагират с навременна и бърза консултация и грижа за болните деца, а това ще спести „лутането“ на родителите между отделни болници. Именно с този аргумент в края на миналата година водещи специалисти в сферата на педиатрията предупредиха, че ако националната частна детска болница бъде изградена от частен инвеститор, това създава предпоставки от поредица от рискове. Сред тях са  изтегляне на кадрите от лечебни заведения с педиатрични звена в столицата, част от които са с ключови на национално ниво структури,  липса на гаранция за осигуряване на комплексна педиатрична грижа и равнопоставен достъп на родителите и цялостно дебалансиране на педиатричната грижа в страната. Затова и те настояха изграждането на Национална детска болница да е държавен приоритет, след което проектът от частен характер бе отложен.

Решението на служебния кабинет, с което се дава светлина на нова частна болница в град с над 70 лечебни заведения, изпратено до медиите следобед, в навечерието на поредица от почивни дни, срещна отпора на Общественият съвет към инициативата За Национална детска болница. От там настояха служебното правителство на премиера Димитър Главчев да даде незабавно обяснение за решението да одобри проекта за създаване на частна многопрофилна детска болница на територията на София и коментираха, че решението им е гласувано в последния работен ден при пълна липса на прозрачност и информационно затъмнение преди продължителни празници. Като аргумент от инициативата подчертаха, че София и регионът нямат финансовия и кадрови капацитет да захранят две големи, многопрофилни детски болници и припомнят, че това е доказано и в анализа на нуждите от детска болница. Според този анализ само в София и в региона не достигат 123 лекари с педиатричен профил, а сестрите са критично малко и в тревожно напреднала възраст. В него се посочваше и че създаването на национална педиатрична болница е отвъд простия модел на нови болнични легла, а представлява по-скоро стратегия за развитие в грижите за деца и начин за реорганизиране на детското здравеопазване, за да бъде достъпно, навременно и предлагащо висококачествени медицински услуги.

Одобряването на частния проект минира създаването на Национална детска болница и поставя под въпрос всички положени до този момент усилия и поети ангажименти, категорични са от Обществения съвет към инициативата, предупреждавайки, че интересите на частни структури се поставят пред интересите на обществото без да е ясно по какъв начин това решение ще се отрази върху детското здравеопазване в София и в региона. Мнението им бе споделено и от Българската педиатрична асоциация.

Обяснение и въпроси

Малко след острата реакция на активистите за изграждането на национална детска болница, Министерството на здравеопазване реагира със съобщение, в което се посочваше, че Многопрофилна болница за активно лечение „Мама и Аз“ обхваща лечение на пациенти предимно над 18 годишна възраст, а в структурата на болничното заведение е предвидено само едно отделение по Педиатрия с 40 броя легла. От там заявиха, че това категорично се разграничава от намерението на държавата да подсигури изграждането на Национална детска болница само за лица до 18 годишна възраст  с над 400 легла. На практика обаче, създаването на нова частна болница в столицата, която от една страна изобилства от болници, но от друга, страда от дефицит на кари в определени ключови педиатрични звена, само по себе си крие рискове, които се споделят от водещите педиатри.

Само в последните месеци възлови звена, свързани с детското здравеопазване, като Клиниката по детска клинична хематология и онкология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ и педиатричните структури към Националната кардиологична болница бяха ограничили дейността си заради липса на медицински сестри. Привличането на кадри към поредната частна структура, без обаче зад нея да стои изискването за комплексност и завършване на целия спектър от нужни грижи от държавно ниво, би създало огромен риск в грижата за най-уязвимата част от обществото. И съвсем основателно би повдигнало въпроса колко струва здравето на децата ни? И обект ли е то на национална политика и стратегия, както заявяват всички държавници, чертаещи визията за този така важен сектор, или замира тихо в предизборни обещания?

В отговора на тези въпроси ще прозира и грижата на държавата към тези, които ще останат след нас.

Полина Тодорова