Значителна част от битката с онкологичните заболявания ще се насочи към човешките онкогенни вируси. Това заяви вирусологът проф. Радка Аргирова, която взе участие във форума „Училище за ваксини“, организиран от фондация „Астра Форум“ със съдействието на офиса на Световната здравна организация в България.
Тя посвети своята лекция именно на човешките онкогенни вируси, посочвайки, че приблизително около 15% от случаите на рак в света са свързани с инфекциозни агенти – бактерии, вируси и паразити. Най-голямата част от тях са причинени от вируси. Според Международната Агенция за изследване на рака (IARC), около 12% или 2 300 000 нови случаи на рак през 2020 са свързани с инфекциозни агенти, отбеляза в своята лекция проф. Аргирова.
Специалисът припомни подробно и процеса на вирус-индуцираната онкогенеза. Проф. Аргирова разледа и влиянието на представители на шест семейства вируси, техните таргетни клетки и вида рак, до който могат да доведат. Така например вирусите от фамилията на papillomaviridae могат да доведат до рак на маточната шийка, на вулвата, на вагината, пениса, главата и шията, тези от семейството на Herpesviridae до различни видове лимфом, както и до Сарком на Капоши. „Тези вируси са необходима, но не единствена причина за развитие на рак в заразеното лице“, подчерта проф. Аргирова. Фокусът над тях обаче би спомогнал на специалистите да работят в посока на забавянето на действието на онкогенните вируси.
Ракът обикновено се развива в лица с постоянна инфекция и години след първичната инфекция. Някои вирусни инфекции (EBV, HPV) се придобиват в хода на живота и често се срещат в общата популация. За щастие, туморите с тях са рядкост. Вирусната онкогенеза е рядко и случайно събитие, проявяващо се при дълготрайна инфекция, разясни специалистът. „Изходът от инфекцията зависи от имунната система на гостоприемника“, обясни проф. Аргирова. Някои вирус-индуцирани тумори се развиват на фона на имуносупресия, хронично възпаление или генетична обремененост. Най-яркият пример в това отношение е Сарком на Капоши, чиято заболеваемост се е увеличила около 100 пъти след появата на HIV.
Канцерогенезата днес се асоциира с два класа регулаторни гени – прото-онкогените гени, които регулират редица клетъчни функции и вследствие на мутации или други генетични промени се активират и започват постоянно да се експресират, като отключват неконтролирано клетъчно деление. За да се появи тумор, те трябва да се активират. Другият вид гени са тумор-супресорни, които подтискат клетъчното деление във фаза, когато трябва да се приемат сигналите, иницииращи клетъчната диференциация и съзряването й. Те трябва да се инактивират, т.е. да бездействат, за да се развие тумор, поясни проф. Аргирова.
Специално внимание в лекцията си специалистът обърна на ЕPSTEIN-BARR канцерогенезатата.
Herpesviruses обикновено правят литична инфекция, те могат да установят и латентна, при която се експресират ограничен брой гени. Заразените клетки в латентно състояние не продуцират дъщерни вириони, но вирусният геном се поддържа в клетката като екстрахромозомен плазмид, допълни тя.
„Понякога латентните клетки могат да реактивират литична вирусна генна експресия и да се произведе инфекциозен вирус. Клетките, в които се реактивира литичната инфекция, е възможно да се различават от тези, в които тя се е установила. Например, EBV се реплицира литично в епителните клетки на орофаринкса, докато латентността се е установила в заразените лимфоцити, поясни специалистът. Туморите, индуцирани от гамахерпесни вируси – EBV и KSHV, често експресират гени на латентността, тези процеси се изучават“, отбеляза проф. Аргирова.
„Изучаването на тази материя е немислимо, без да изучаваме клетките. Не е възможно ракът, макар и възникващ по толкова сложен начин, да е нелечим. За да се предпазим от рак, трябва да предпазим клетките си, да успяваме да стимулираме имунната си система“, обобщи експертът, посочвайки, че изходът от персистиращата вирусна инфекция зависи от това как ще действа имунната система. „Очаквам много скоро да има ваксина срещу Епщайн-Бар вируса, както и срещу цитомегаловируса, който също е представител на херпесните вируси. До една година ще имаме ваксина срещу ХИВ“, прогнозира проф. Аргирова.
В заключение специалистът апелира за увеличаване на часовете в учебните програми на студентите по медицина, посветени на темите от вирусология – апел, който отправиха и нейни колеги по време на събитието.
Полина Тодорова
