Тази седмица се отбелязва Световната имунизационна седмица, организирана от СЗО. За важността на ваксините, информираността на родителите и смисъла на имунопрофилактиката разговаряме с д-р Веселина Никифорова, която е общопрактикуващ лекар в град Перник. Д-р Никифорова организира и училище за родители, свързано с ползите от ваксините. Тя взе участие във форума „Училище за ваксини“, организиран от фондация „Астра Форум“ със съдействието на офиса на Световната здравна организация в България.
Д-р Никифорова, отбелязваме Световната имунизационна седмица. Защо е важно да припомняме ползите от ваксините?
Защото благодарение на ваксините ние вече не виждаме голяма част от заболяванията, които водят до смърт или тежки увреждания. Благодарение на ваксинопрофилактиката вече няма болести като дифтерия, вариола, детският паралич е сведен до минимум в световен мащаб. Аз лично не съм виждала през моя лекарския стаж нито болен от вариола, от тетанус и други подобни тежки заболявания, които „познавам“ само от учебниците. Това е действително един огромен успех както в световен, така и в национален мащаб.
Фактът, че обществото забравя за редица заболявания благодарение на ваксините обаче създава ли риск да забравим и за смисъла на имунизациите?
Бих казала, че ваксините станаха жертва на собствения си успех. Именно благодарение на това, че ние не виждаме множество заболявания заради ваксините, ние не знаем и дори не можем да предположим колко тежко протичат те. Не знаем, че от тези заболявания можем да загубим децата си, можем да загубим свои близки. Затова и споделям мнението, че парадоксално ваксините стават жертва на успеха си. Няма как например обществото да знае как протича заболяването тетанус, ако ние лекарите не му разкажем или не потърси само информация за това.
Често ли се сблъсквате с недоверие към ваксините от страната на родителите?
За съжаление във всяка една лекарска практика има антиваксърски настроени родители. Комуникацията с тях е изключително трудна. Аз ги разделям на две групи – такива, с които все пак мога да проведа някакъв диалог и да ги убедя в ползите от имунизациите и друга, с която просто имаме преграда помежду ни и те отказват да чуят научно базираната информация. Хубавото е, че в моята практика втората група са изключително малко хора, около 3-4%. С останалите стигаме до разумното решение детето да се ваксинира. Факт е обаче, че в България имунизационният календар е задължителен, но въпреки това се позволява да има родители, които отказват да ваксинират децата си. Законът за здравето е също много ясен – те подлежат на глоба, когато не се явяват на профилактични прегледи и не проведат задължителните имунизации на децата си. Защо обаче този процес не се довежда до край и изобщо се позволява, нямам обяснение като лекар. Въпреки това за мен не е толкова важно да има санкции за родителите, а да успеем да ги убедим в смисъла на имунопрофилактиката.
Вие сте инициирали училище за родители, посветено на въпросите на ваксинопрофилактиката. Разкажете малко повече за тази инициатива.
От години организирам подобни срещи на няколко месеца в извънработното време за пациенти в моя кабинет. Събирам майки с малки бебета и им показвам заболяванията, срещу които ние имунизираме децата. Така те могат да ги видят и да разберат на практика срещу какво защитавам децата им, поставяйки им ваксина. По този начин те са убедени в смисъла на ваксините, а аз съм спокойна, че са информирани и не правят нищо насила.
Достатъчно добре информирани ли са личните лекари по въпросите на имунопрофилактиката?
Аз смятам, че моите колеги са достатъчно добре запознати със смисъла на ваксинопрофилактиката. Всички полагаме изключително много усилия за това да информираме пациентите си, да ги извикваме навреме за поставяне на ваксина, за да можем да имаме здрави пациенти в нашите практики. Всички, които искаме да отглеждаме здрави деца, сме убедени, че ваксинопрофилактиката представлява огромна част в тази грижа.
Актуална тема тези дни е коклюшът. За кои групи от населението е опасно това заболяване?
Заболяването е най-опасно за децата до двумесечна възраст, които все още нямат никаква поставена ваксина и при тях протичането е изключително тежко. Много често родителите могат дори да не разберат, че се касае за коклюш, защото на тази възраст детето може да не кашля, а цялата клинична картина да се манифестира с тежък задух. Бих посъветвала бременните жени да се имунизират в третия триместър от бременността, за да предпазят новородените си чрез преминаването на антителата от майката към бебето. Така то със сигурност ще бъде защитено до поставяне на ваксината, която според имунизационния календар у нас се прилага на двумесечна възраст. Също така няма да е грешка всички, които ще са в прякото обръжение на това дете, да си поставят ваксината с коклюшната компонента поне един месец преди появата на малкия човек. Другият начин е до двумесечна възраст да се ограничат контактите между новородените и други хора, освен майката и тези, както и тези, които се налага да общуват с него, да си слагат маски. Понякога ние можем да сме само носители на заболяването, да имаме една лека хрема или леко драскане в гърлото, но да го пренесем на бебето.
Опасно ли е заболяването за възрастни?
При тях то протича по-леко, защото голяма част от популацията е получила ваксина или пък се е срещала с причинителя на коклюш и когато се сблъска отново, клиничната картина е много по-лека. Също така, дихателните пътища на възрастните хора са по-широки отколкото при малкото дете и това прави протичането по-леко. Когато обаче има наличие на заболяване като ХОББ или астма, имунен дефицит при възрастните, независимо от предишния имунитет, е възможно клиничната картина да протече по-тежко. Прилагането на ваксина при тях трябва да бъде обсъдено с личния лекар. Усложненията при малките деца и част от възрастните хора могат да бъдат пневмония, енцефалит и други.
Полина Тодорова
