Ваксините спасяват животи, но е нужна по-голяма информираност за ползите от тях и сред обществото, и сред студентите по медицина

България държи добро ваксинално покритие, но е нужна промяна в учебните планове на студентите по медицина с цел по-добро запознаване с въпросите от сферата на ваксинопредотвратимите заболявания, както и по-голяма информираност сред обществото за ползите от ваксините, която да го убеди да взима мотивирани решения.

Тези теми бяха обсъдени на събитието „Училище за ваксини“, организирано от фондация „Астра Форум“ със съдействието на офиса на Световната здравна организация в България.

Ваксинационното покритие в България е на много високо ниво, много по-добро от съседните ни страни, посочи проф. Ива Христова, директор на Националния център по заразни и паразитни болести. Тя припомни, че след въвеждане на ваксинирането срещу морбили и рубеола се отчита драстичен спад на случаите. През годините имунизационното покритие е над 90%, като по-високо е при първата доза на имунизацията. Ваксинационното покритие срещу полиомиелит и дифтерия у нас е над 92%, добави тя.

Проф. Христова обаче е на мнение, че е нужно учебните програми на студентите по медицина, свързани с ваксинопредотвратимите заболявания, да бъдат осъвременни.

„Ние виждаме, че това е пропуск още в студентското обучение. Лекарите излизат с недостатъчна подготовка по инфекциозни заболявания, за тяхната диагностика и профилактика“, заяви проф. Христова в отговор на въпрос на Medical News. “Програмата им е претоварена, това е факт, но не може завършил лекар да бъде антиваксинално настроен. Най-малкото той трябва да знае историята на елиминация и на предпазване от тези заболявания благодарение на ваксините“, коментира тя. По думите й е нужна много сериозна резивия на учебните програми от сферата на вирусологията. Проф. Христова посочи, че е готова заедно с нейни колеги да подпомогнат този процес, ако институциите имат желание в тази насока.

Тя се спря и на ролята на родителите, подчертавайки, че колкото по-активни са антиваксинално настроените групи, толкова и ативни трябва да са специалистите с разумно изказване, базирано на доказателства, без обаче това да притиска хората. „Важно е хората да взимат решение за ваксинация мотивирано, без натиск, на база знания, че това ще предпази тях и децата им“, сподели проф. Христова.

Проф. Мира Кожухарова направи исторически преглед на ваксинопрофилактиката в света. „Ваксинопрофилактиката се заражда не защото някой я е измислил, а от необходимостта на човечеството да се предпази от най-смъртоносните заболявания. Така от 1550 г. датира първото сведение за ваксина“, обясни проф. Кожухарова. „Специално място в историята има Едуард Дженер. През 1796 г. той прилага на 8-годишно момче първата успешна ваксина срещу вариола, извлечена от материал от постула на доячка, болна от едра шарка.Производството на ваксина срещу вариола в България стартира в Разград след указ на княз Батенберг от 1881 г. През 1903 г. тази ваксина става задължителна и от 1927 г. в България вече няма заболели от вариола. Чак през 1980 г. СЗО докладва, че вариолата е еридикирана напълно в света.

През 19 век са създадени и започват да се прилагат успешно ваксините срещу бяс (Луи Пастьор 1885 г.), холера, коремен тиф и чума. През 20 век са създадени ваксините срещу дифтерия, тетанус, коклюш, туберкулоза, жълта треска, петнист тиф, грип, полиомиелит, японски енцефалит, морбили, паротит, рубеола, варицела, менингококи, вирусни хепатити и много други.

През този век американците са се страхували само от полиомиелит и от ядрена война. Масовата имунизация в САЩ започва 1955 г. и много бързо броят на заболелите деца драстично намалява. В днешно време ендемични райони на полиомиелит са само Афганистан и Пакистан, където ваксинацията е възпрепятствана от военни конфликти.

Постижението на 21 век е създаването на конюгираните ваксини, които могат да се прилагат напълно безопасно и на бебета“, добави проф. Кожухарова.

До една година ще има ваксина срещу ХИВ, стана ясно на шестнадесетото издание на Училище за ваксина. “Очаквам много скоро да има ваксина срещу Епщайн-Бар вируса, както и срещу цитомегаловируса, който също е представител на херпесните вируси. А до една година ще имаме ваксина срещу ХИВ“, съобщи вирусологът проф. д-р Радка Аргирова. Специалистът посвети своята лекция на човешките онкогенни вируси.

Проф. Мира Кожухарова направи исторически преглед на ваксинопрофилактиката в света. „Ваксинопрофилактиката се заражда не защото някой я е измислил, а от необходимостта на човечеството да се предпази от най-смъртоносните заболявания. Така от 1550 г. датира първото сведение за ваксина“, обясни проф. Кожухарова. „Специално място в историята има Едуард Дженер. През 1796 г. той прилага на 8-годишно момче първата успешна ваксина срещу вариола, извлечена от материал от постула на доячка, болна от едра шарка. Производството на ваксина срещу вариола в България стартира в Разград след указ на княз Батенберг от 1881 г. През 1903 г. тази ваксина става задължителна и от 1927 г. в България вече няма заболели от вариола. Чак през 1980 г. СЗО докладва, че вариолата е еридикирана напълно в света.

През 19 век са създадени и започват да се прилагат успешно ваксините срещу бяс (Луи Пастьор 1885 г.), холера, коремен тиф и чума. През 20 век са създадени ваксините срещу дифтерия, тетанус, коклюш, туберкулоза, жълта треска, петнист тиф, грип, полиомиелит, японски енцефалит, морбили, паротит, рубеола, варицела, менингококи, вирусни хепатити и много други. През този век американците са се страхували само от полиомиелит и от ядрена война. Масовата имунизация в САЩ започва 1955 г. и много бързо броят на заболелите деца драстично намалява. В днешно време ендемични райони на полиомиелит са само Афганистан и Пакистан, където ваксинацията е възпрепятствана от военни конфликти.

За стартиралата през април информациона кампания за ваксините на Министерство на здравеопазването и за сайта за имунопрофилактика „+мен“ разказа д-р Кремена Пармакова, началник на отдел „Надзор на заразните болести“ към МЗ. „Истинска и достъпна информация за имунизациите и за болестите, които ваксините предотвратяват, включително за коклюш (магарешка кашлица), може да се открие наспециализирания сайт „+мен“. В последния месец имам 50 000 потребители, като само за един ден потребителите бяха 15 000 заради случаите на коклюш, сподели тя.

„За своето 50-годишно съществуване Разширената програма за имунизации на Световната здравна организация е предпазила поколения от смъртоносни инфекциозни заболявания. При стартирането й само 5% от хората са били ваксинирани срещу шест заболявания, а сега 80% от хората са ваксинирани срещу 12 заболявания“, посочи експертът по обществено здраве и консултант на офиса на СЗО в България Дженифър Мелгаард. „Същевременно дезинформацията и създаваното недоверие във ваксините струва човешки животи. Тук е ролята на медицинските работници да дават надеждна информация за ваксините, да изслушват страховете на пациентите и чрез състрадателна грижа да изграждат доверие у тях. Защото ваксините са ефективни и безопасни“, допълни тя.

Председателят на Сдружение Астра Форум д-р Момчил Баев представи инициативата „Посланици на имунитета“, в който медици от всякакви специалности на добра воля популяризират ваксинопрофилактиката, първо, сред колегите си и след това сред своите пациенти. Д-р Баев подчерта, че в борбата с дезинформацията за ваксините фактите не са достатъчни. „Нашата целева група не са антиваксърите, които са твърдо предубедени, а колебаещите се, които имат нуждата от още информация, за да вземат решение. За да бъде комуникацията ефективна, медиците трябва да прилагат емоционален подход. Пациентът има нужда да бъдат изслушани неговите страхове и убеждения и тези страхове и убеждения да бъдат успокоени, като разбере, че лекарят е там, за да носи отговорност за неговото здраве и да посрещне нуждите му“.

Д-р Баев представи също второто допълнено и преработено издание на наръчника „Междуличностно общуване за имунизации“, чиято научна редакция е на проф. Мира Кожухарова. Наръчникът е достъпен дигитално на сайта на Астра Форум, а скоро ще бъде готово и печатното издание.