Ранното лечение на острия панкреатит (ОП) е от критично значение за превенцията на усложненията, наблюдавани при близо 20% от хоспитализираните пациенти с това заболяване. По този повод Американското дружество на гастроентеролозите (ACG) изготви препоръки за лечението на ОП, които са условни, с много ниско или ниско качество на доказателствата, освен при някои посочени изключения. Сред тях са следните:
- Задължително е пациентите с ОП да преминат през трансабдоминално ултразвуково изследване за оценка на жлъчните пътища. Когато диагнозата ОП е неясна след първоначалните лабораторни и образни изследвания, допълнителната диагностична оценка включва повторен ултразвук, ЯМР или ендоскопски ултразвук.
- Необходимо е започването на електролитна ресусцитация с Рингер лактат с първоначален болус от 10 mL/kg, последван от инфузия със скорост 1.5 mL/kg/час; при клинични данни за хиповолемия се добавят още болуси.
- В първите 72 часа сред популацията от пациенти с ОП без холангит, фармакологичният подход към терапията се предпочита пред ендоскопската ретроградна холангиопанкреатография (ERCP).
- При пациентите с висок риск за панкреатит след ERCP се препоръчва ректалното приложение на индометацин (силна препоръка на базата на умерена доказателствена стойност)
- При пациентите с висок риск за панкреатит след ERCP, получили индометацин ректално, се препоръчва поставянето на стент в панкреасния канал.
- Въпреки че антибиотиците са от критично значение за пациентите с инфектирана панкреасна некроза, не се препоръчва извършването на тънкоиглена аспирация, а профилактичното приложение на антибиотици не е задължително при контингента с тежък панкреатит.
- При пациенти с лека форма на ОП, ранният перорален прием на хранителни вещества (в рамките на 24-48 часа) трябва да започне с твърда храна, бедна на липиди (вместо с течна).
Източник:
- Tenner S et al. American College of Gastroenterology guidelines: Management of acute pancreatitis. Am J Gastroenterol 2024 Mar; 119:419. (https://doi.org/10.14309/ajg.0000000000002645)
