Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ) отбеляза своя 50-годишен юбилей под мотото „Обединени от науката за добра практика“. По този повод разговаряме с проф. д-р Кирил Карамфилов, специалист по инвазивна кардиология и вътрешни болести с дългогодишен опит. Проф. Карамфилов завежда Клиника по кардиология към УМБАЛ Александровска София и е избран за бъдещ председател на Дружество на кардиолозите.
Проф. Карамфилов, какви цели ще си поставите начело на ДКБ?
Основната задача пред мен в краткосрочен план е свързана с Националния кардиологичен план, който вече има силен първоначален тласък и трябва да бъде доразвит. Мисля, че вече имаме всички условия за това – съществува активен интерес не само от нашето дружество, което е носител на know-how по този въпрос, но и от страна на институциите. Те са готови да ни чуят. Дълги години имаше подготовка по тази тема – редица срещи, обсъждания, кампании, но липсваше реална промяна. Сега нещата вървят към практическа реализация. Голяма част от мерките в Националния кардиологичен план са под егидата на Европейското кардиологично дружество, което обобщава различен опит в различни ситуации и ние стъпваме на този модел, който искаме да приложим тук в България. Основните приоритети в него са свързани с превенцията на сърдечно-съдовите заболявания, особено актуална тема за нашата страна, с достъпа до квалифицирана помощ, с добра организация и оптимално използване на ресурсите, с дигиталните системи.
По време на церемонията по случай юбилея на ДКБ проф. Гудев подчерта, че е нужно акцентът да е върху сърдечното здраве, а не фокус върху третиране на вече възникналите заболявания. Това ли е всъщност амбицията на Европейския и на Националния кардиологичен план?
Това е изначалната идея на кардиологията и всъщност планът залага голяма стъпка към нейното реализиране. Обучението на младите хора, които трябва да са информирани за правилния начин на живот, за познаването на определени стойности, за да не излизат от здравословния спектър, е основната амбиция на Кардиологичното дружество. Това трябва да е амбиция като цяло и на обществото в нашата страна, чието население за съжаление е с много по-ниска продължителност на живота спрямо средноевропейската.
Болният начин на живот ли води до болното сърце?
В голяма степен, да. Съществуват и генетични фактори – има много добре разписани правила за хора с подобен риск, като целта е именно те да бъдат идентифицирани и проследявани по-добре. Кардиологията е изключително добре развита от гледна точка на превенция, терапевтични подходи, лекарства, които да приложим при човек с проблем. Затруднението идва от там да идентифицираме и проследим този човек. Липсва ни бърза и адекватна ранна диагностика. Затова и основната цел на плана е насочена именно в тази насока.
Когато човек е млад обаче, не се замисля особено много за сърдечното си здраве, но последствията стават видими след години…
Факт е, че нашите деца не живеят здравословно. Никой не ги учи на това, не им преподава подобни теми. Резултатът е, че ние сме държавата, която води статистиките по детско затлъстяване, по брой деца, които пушат. Тоест, има някакъв проблем още в началото на живота ни, който кодира това да живеем много по-малко от средноевропейското равнище. Това е нещо, което се опитваме да променим. Работим често по кампании, които насочват към здравословен начин на живот, към движение, към контрол на кръвната захар, но за съжаление те са епизодични, а би трябвало да имат постоянен характер. Това са неща, които има продължително действие, много преди да се стигне до усложненията, които ние регистрираме при хоспитализацията.
Как един по-здравословен начин на хората би повлиял на общата картина на сърдечно-съдовите заболявания?
Драматично. Има редица европейски държави, които са приложили подобни програми за превенция в рамките на десетилетия с намалили смъртността от сърдечно-съдови заболявания с една трета. Тоест, когато целенасочените усилия на кардиолози, общопрактикуващите лекари, правителство, НЗОК, пациентски организации се обединят и систематично осъществяват стъпките от Кардиологичния план в рамките на не много дълъг период ще се постигнат значими резултати. Но това изисква големи усилия, добра координация и политическа подкрепа. Изключително важна е и вътрешната мотивация и това се опитваме ние като кардиолози да направим, да говорим за нуждата от превенция, всеки един от нас има близки, роднини със сърдечно заболяване. Това са живите примери. Аз съм на мнение, че добрият лекар освен лечител, трябва и да е добър учител, той трябва да образова пациентите.
На няколко пъти по време на честването на юбилея на ДКБ бе изтъкната нуждата от предаване на опита на младите лекари и осъзнаването на това в редиците на дружеството. Това ли отличава Дружеството по кардиология, когато говорим за приемственост между поколенията лекари?
Нескромно мога да заявя, че Българското дружество по кардиология се отличава от останалите научни дружества именно поради този модел, който сме взаимствали от западните дружества – приемствеността. Ние сме професионално дружество, имаме управителен съвет с научен секретар, председател, който се променя, за да няма авторитарен режим. Ние сме базирани на науката, но използваме организациони и други техники, за да внедрим тази наука в обществото. Бих споделил, че има интерес от младите лекари – всеки един от нас, който работи в голям университетски център, има специализанти. Всяка година има кандидати и нашите впечатления, че има много от тях искат да се развиват, да се обогатяват, да търсят знания. Зимните училища за млади кардиолози се превърнаха в атестация за нашата работа – виждаме как тези от тях, които са посетили две, три училища са едни завършени специалисти. Този начин на мислене, който възпитаваме в тях, продължава и след това в практиката им, с изпита им по специалност, с научни проекти и в ежедневната им работа. Тези млади хора са нашите посланици на духа на развитие, на търсене и на съответно на прилагане на най-доброто лечение на пациента. И тук ще цитирам проф. Гудев – „Най-важният изпит е този пред пациента“.
Какво е нивото на българската кардиология?
Всяка една специалност се оценява в локален и в международен аспект. Разбира се, бихме искали да сме на европейско и световно ниво. Начинът, по който това се оценява е и научната продукция и обобщаването на практическия опит, който се докладва на различни конгреси. Мога да заявя, че кардиологията е една от малкото науки в България, в които нашата научна продукция и обобщаването на случаи се докладва на всички европейски и световни конгреси – това са Европейският кардиологичен конгрес, Конгресът по сърдечна недостатъчност. За мен е чест и гордост, че тази година две от 4-те приети резюмета са от моята клиника. Това е нещо, което доказва какво е нашето ниво. Бих казал, че кардиологията е на много добро, развито ниво, как я прилагаме е друг въпрос, тъй като тук има множество трудности, за да прилагаме световната медицина. Те са от организационен, финансов, логистичен характер, но пък това е предизвикателство за всеки един от нас.
Подмладяват ли се сърдечно-съдовите заболявания?
Виждаме все по-млади хора, които страдат от тези заболявания. Това се дължи и на нездравословния начин на живот, но и на по-добрата диагностика, на по-доброто ни разбиране на тези заболявания. Неща, които ние сме хващали като усложнения, в повечето случаи фатални, сега ги виждаме като една развита болест доста по-рано, защото ние я разбираме много по-добре – генезата на това заболяване и ранните му симптоми. Има и насочен скрининг, търсим и високорисковите пациенти и се опитваме да има помогнем.
Как ще коментирате поевтиняването на група лекарства за хронични сърдечносъдови заболявания чрез по-висок процент реимбурсация от НЗОК?
Всяка мярка, която води до понижаване на крайната цена на лекарствен продукт за потребителя за мен е позитивна. Една от основните бариери пред пациентите е да им се налага да правят избор – кое лекарство да вземат, защото техният ресурс е ограничен. Друг е въпросът е, че съвременната кардиологията върви към комбинираните медикаменти и все повече се виждат ползите от това нещо. В конкретната мярка се касае за монотерапии. Въпреки това, тя е една позитивна стъпка, която може да се надгради.
Какво си пожелавате като бъдещ председател на ДКБ?
Пожелавам си да имам силите и търпението, въпреки трудностите, обстоятелствата, независимо от песимизма, който е доста широко разпространен у нас, да надграждам и развивам напред, за да може този след мен да ги продължи. Ние в ДКБ непрекъснато виждаме резултати от действия, които са започнали много преди нас. Националният кардиологичен план е доказателство за това – бавно и постепенно той се движи напред. Разбира се, надявам се оставя своя отпечатък, защото имам визия кое да е приоритет, но със сигурност приемствеността ще продължи.
Полина Тодорова