Силно напрежение се заформи около договарянето на новия Колективен трудов договор за отрасъл здравеопазване, който определя минималните основни заплати за работещите в сектора. Припомняме, че в момента важи още КТД от 2022 година.
От Федерацията на синдикатите в здравеопазването – КНСБ настояват заплатите на работещите в структурите, финансирани от бюджета, както и в университетските болници, да се увеличат с 30%, а в общинските болници с 20%. Предложението им за ръст на възнагражденията в работещите в спешната помощ е средно 10%, но за фелдшерите и шофьори с 15%. Днес обаче от там обаче съобщиха, че „поради бойкот от страна на представителите на работодателите в здравеопазването, заседанието на Отрасловия съвет затристранно сътрудничество в здравеопазването се е провалило“. От КНСБ уточняват, че това се случва за втори път и че опит за подобна среща е имало на 10-ти април. Синдикатите твърдят, че работодателските организации в здравеопазването отказват преговори за сключване на нов Колективен трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“. От там допълват, че това води до нарушаването на Закона за здравно осигуряване, Закона за лечебните заведения и НРД, като ощетява всички работещи в здравеопазването. КНСБ се обръщат къ министъра на здравеопазването и председателя на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в здравеопазването да вземат мерки за възстановяване на социалния диалог и подписване на КТД в отрасъл „Здравеопазване“ и допълват, че са готови да търсят съдействие и от премиера.
С позиция излязоха и от асоциациите на университетските и общинските болници. В нея от там заявяват, че на предходното заседание са изискани разчети, анализи и мотиви относно предложените нови минимални размери на основните заплати на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ, които да бъдат включени в следващия КТД в отрасъл „Здравеопазване“. От там настояват и за анализ на изпълнението на колективния трудов договор по лечебни заведения и изискват тези данни да бъдат предоставени от МЗ да предостави данните, с които разполага.
„Не участвахме в двете заседания – на 10 април и днес, защото в края на март поискахме от КНСБ и КТ “Подкрепа“ да имат общо становище, да ни предоставят анализ на изпълнението на досегашния КТД, да се водят стриктни протоколи на заседанията, които да се предоставят на всеки участник в него, поискахме и мотиви и оценка на въздействието на предложените нови нива на основните заплати в проекта на КТД, коментира д-р Неделчо Тотев, председател на Националното сдружение на общинските болници в България, цитиран от БТА. По думите му, за да се възстанови социалният диалог, трябва да се спазят тези предложения. На последното заседание на Отрасловия съвет от Министерството на здравеопазването (МЗ) посочиха, че от над 180 държавни и общински болници, малко над 40 са успели да достигнат до основните заплати, заложени в сегашния КТД, допълни д-р Тотев.
Припомняме, последният подписан колективен трудов договор за здравния сектор е от 2022 година и в него се предвиждаше не по-малка заплата от 2000 лева за лекар, 1500 лв. за старша медицинска сестра и 910 лв. за санитари. За да се намали голямата „ножица“ в заплащането между различните специалисти и с цел гарантиране на минимална база на възнаграждение, бе въведен механизъм за обвързване на стартовите заплати на медиците, разписани в Колективния трудов договор през текстове в Националния рамков договор, но този подход бе атакуван в съда, основно от частни болници. В крайна сметка в НРД за медицинските дейности, подписан през септември миналата година, залегна клауза за обвързване на минималните заплати на медиците спрямо нивата в КТД.
