Онкологията в Западна Европа е ориентирана към медицина на доказателствата, на експертизата и към пациента. Онкологията в България обаче е бюджетно центрирана, без оценка на полаганите грижи и качеството им. Това мнение изрази онкологът доц. Димитър Калев, председател на Съвместната онкологична национална мрежа (COHM), който взе участие в пресконференция, посветена на достъпа до онкологична грижа у нас.
„Нашите администратори се интересуват изключително от това какво влиза и какво се харчи в онкологията, но никой не оценява нито ефективността, нито крайните резултати, нито експертизата на всяка онкологична грижа“, заяви той. Доц. Калев посочи, че пътят на пациента с онкологично заболяване е строго регламентиран с научни доказателства за последователността на всички стъпки от скрининга, диагностиката, през лечебните процедури до последните грижи на пациента. „Всички тези стъпки са описани и тяхната ефективност се доказана в т. нар. ръководства, основани на доказателства. Такива онкологични ръководства, основани на доказателства, в България не съществуват и нито една клинична пътека на Националната здравноосигурителна каса не е построена въз основа на подобно ръководство“, заяви той.
Пътят на онкологичния пациент в дадено лечебно заведение почива върху алгоритъм, който се нарича стандартни оперативни процедури. Те се градят именно на ръководствата, основани на доказателства, но вече включват точно определени стъпки с точно определени инструменти, извършване от точно определени експерти с дефинирана експертиза остойностени по определен начин и с контрол върху тяхната диагностична и терапевтична ефективност. Такива стандартни оперативни процедури в България не съществуват и нито една клинична пътека на НЗОК не е построена въз основа на стандартни оперативни процедури, продължи специалистът. Никой не оценява нито ефективността, нито крайните резултати, нито експертизата на всяка онкологична грижа, категоричен бе доц. Калев.
По думите му между 30 и 45% от пациентите, които той консултира, са потърсили или ще потърсят помощ в чужбина, основно в Турция, защото не са намерили дадена терапевтична стъпка у нас от целия процес, свързан с онкологичното им заболяване.
Доц. Калев даде и конкререн пример с жена, която е със съмнение за най-честата онкологична диагноза сред дамите – рак на гърдата.
“Тя отива при своя личен лекар, който би могъл да я изпрати на мамография. Мамографският скрининг в България не е построен спрямо изискванията и стандартите на Европа, но все пак тя я извършва. След това тя трябва да отиде за т. нар. кор-биопсия, да се изследва за задължителни според науката биомаркери. Пациентката отива на оперативно лечение. Според стандартите то трябва да включва премахване на тумора плюс сентинелна лимфна биопсия, която спасява жената от инвалидизиране вследствие на масивна лимфна дисекция в подмишницата. Но такава хирургия в България не е организирана и не се заплаща от НЗОК и ако пациентката я приложи, трябва да си я доплаща. Туморът е отстранен и отново трябва да бъде хистологично изследван и отново да бъде тестван за 4 биомаркери, но те не се заплащат от НЗОК. Отново пациентката ще извади пари да плати всички тези биомаркери и чак тогава би могло да започне нейното лечение. Но тя ако премине през всички перипетии и стигне до една метастатична болест, всичките лекарствени лечения са построени върху предиктивни биомаркери – тоест, всяко лекарство се избира въз основа на определен биомаркер. Нито един биомаркер не е заплатен от НЗОК. И за голяма част от тях пациентката трябва да извади от джоба си и да доплати. И най-накрая стига до последните си дни, агонизира и ѝ трябват палиативни грижи, нужен е психоонколог – няма такава помощ в България. Трябва ѝ парентерално хранене – няма организирано и заплатено от НЗОК парентерално хранене. На всички тези етапи, които са строго регламентирани, неизбежни, веригата се къса и пациентът и неговите близки трябва да заплатят или да загинат”.
Според доц. Калев у нас не съществува социално мислене по отношение на медицината и в частност онкологията. Решение според специалиста може да бъде, ако страната ни създаде неправителствена инициатива, подкрепена от политическите институции, която да реализира у нас основните цели на Европейския антираков план.
Полина Тодорова
