Д-р Аглика Бяндова е завършила Медицински университет-Пловдив и е отличник на Випуск 2022. Тя е специализант по патофизиология и оглавяваше Асоциацията на студентите по медицина в Пловдив. Д-р Бяндова е една от двете българки, приети в едногодишна обучителна програма на Харвардския университет. Обучението Clinical Science Scholars се провежда съвместно с Медицинския университет Земелвайс в Будапеща, Унгария и цели да обучи млади кадри за осъществяване на научна работа на високо ниво. Пред Мedical News д-р Бяндова сподели своите впечатления от програмата и какво я е привлякло към света на науката.
Д-р Бяндова, Вие бяхте една от двете българки, приети в едногодишна обучителна програма на Харвардския университет. Какви са впечатленията Ви от програмата?
Цялостното ми впечатление е, че обучението в тази програма е на много високо ниво. Начинът на преподаване в Харвард доста се различава от всичко онова, с което имам опит в България. Разчита се изключително много на самостоятелната подготовка, както и работа в малки групи от по 5-6 човека. Държи се на развитието на умения за колаборация и работа в екип, насърчава се извънкласната работа с преподавателите по теми, които са трудни за обучаващия се. Бих казала, че това беше едно различно и много обогатяваща преживяване не само от академична, но и от чисто човешка гледна точка.
Кои бяха най-интересните моменти от обучението, какви модули и практически занимания съдържаше то?
Програмата, която завърших носи наименованието Clinical Science Scholars и се проведе като съвместен проект на Харвард с партньорът им от Европа – медицинският унивеситет „Земелвайс“ в Будапеща, Унгария. Програмата представлява деветмесечно интензивно хибридно (присъствено и онлайн) обучение за млади лекари, докторанти и постдокторанти с интереси в областта на науката. Акцентите бяха свързани с изучаване на епидемиология, биостатистика, етика, имахме практически модули по програмиране със статистически софтуер, както и обучения по развитие на т.н „меки умения“ (soft skills). Целият курс бе изнесен от академичния екип на Harvard Medical School, като имахме и гост-лектори от Harvard Business School. Може би една от най-интересните и най-предизвикателните части от цeлия процес беше подготовката на capstone проекта, а именно – от нас се изискваше да измислим концепция за собствено научно изследване в избрана от нас област, да формулираме хипотеза, да предложим дизайн на проучването, да подготвим примерен протокол и общо взето да извървим всички теоретични стъпки преди практическото осъществяване на научната идея.
Програмата цели да обучи млади кадри за осъществяване на научна работа – какви са Вашите интереси в сферата на науката?
Професионалните ми интереси са в областта на функционалната белодробна диагностика, патофизиология на физическото натоварване и спортната медицина. Към този момент съм в процес на развитие на своя дисертационен труд, който е свързан с вентилаторната ефективност по време на кардио-пулмонален тест с физическо натоварване при деца.
Значителна част от програмата е посветена и на обучения, свързани с провеждането на клинични проучвания. Каква е ролята на лекаря в разработването на нови терапии?
Лекарят – водещ изследовател е една изключително ключова фигура по време на провеждането на всяко клинично изпитване. На първо място, това е човекът, който има пряк контакт с пациентите в едно проучване, участва в тяхното набиране и проследяване по време на целия процес. Често, това е и човекът, който комуникира пред пациентите възможността те да бъдат част от клинично изпитване. В България все още има стигма относно участието в този тип проучвания, много пациенти гледат на тази възможност като на това да бъдат „опитно зайче“. Всъщност, нещата далеч не стоят така. Пациентите, включени в клинични изпитвания, често имат достъп до нови, несъществуващи на пазара терапии. Да не забравяме и колко редки и тежки заболявания днес са напълно лечими именно поради клиничните проучвания провеждани в съответните области.
Всеки участник в обучението е трябвало да представи свой научен проект. Какъв бе Вашият?
Моят научен проект разглеждаше проблема с употребата на нагреваеми тютюневи изделия (по-познати като електронни цигари) върху белодробната функция и до каква степен техния увреждащ ефект се доближава до този на класическите „аналогови“ цигари. Бях обърнала внимание върху хроничното възпаление, което тези устройтва предизвикват в дихателните пътища, както и промените във функционалните белодорбни показатели при употребяващите електорнни цигари.
Успяхте ли да се запознаете с част от американската здравна система?
Тъй като самото обучение беше с акцент неклинична работа, нямах възможност да опозная отвътре отделенията на американските болници. Това, от което имам впечатления е техния академичен кампус. Harvard Medical School се намира в собствен квартал в Бостън, където на една ръка разстояние може да намерите административните сгради, учебните зали, както и всички по-големи университетски болници. Личи си, че самата институция има много история и традиции. Разхождайки се из кампуса, се потапяш в специфичната обстановка, навсякъде е пълно с млади хора, дошли от всички краища на света да преследват целите си. Академичнят дух се усеща във въздуха.
Кое е най-ценното на това обучение?
Най-ценното за мен лично, а и вярвам, за моите колеги, това са приятелствата, които създадохме по време на програмата. Бих казала, че се срещнах с изключително талантливи млади учени от различни държави, всеки от тях тръгнал по своя път в медицината. С много от тях имаме и сходни научни интереси, което разкрива много потенциални възможности за международна колаборация в бъдеще.
Защо е нужно младите лекари да се занимават с наука?
На първо място, науката те учи на търпение – качествената научна дейност изисква много време, усилия, усвояване на знания, които не се изучават по време на следването по медицина. Всеки млад учен има мечта да публикува своя разработка в качествен и престижен журнал. Но зад едно такова постижение стоят месеци, дори години на труд и постоянство. В един свят живеещ на бързи обороти, често забравяме за това, че пътят е дълъг и сложен и че отказът не означава непременно провал.
След този опит, къде се виждате след години в професионално отношение? Бихте ли останали в България?
Към настоящия момент виждам своята научна и академична кариера в България. У нас има възможност за осъществяване на качествена наука, въпреки всички предизвикателства, които стоят пред младите изследователи. Вярвам, че в 21ви век живеем в един глобален свят и макар нашата страна да е само една малка точица на картата, ние все пак има с какво да допринесем в научно отношение. Нещо повече – смятам, че е наша отговорност да донесем в България всички онези добри примери, които сме видели посещавайки различни места. От нас зависи да променим своята действителност и да я приближим максимално до това, което считаме за идеал.
