Общият икономически отпечатък на лечебните заведения в България е близо 7 млрд. лв. и представлява 4,2% от брутния вътрешен продукт на страната. Добавяйки индиректни и индуцирани ефекти, въздействието върху икономиката нараства до 11,6 млрд. лв.

Това сочат данните от първото у нас и в Европа проучване за икономическия принос на лечебните заведения в България, поръчано от БЛС и осъществено от IQVIA. Проучването има за цел да покаже макроикономическия отпечатък на българските лекари и медицински специалисти, лечебни заведения от извънболничната и болнична помощ чрез измерване на приноса им към националната икономика.

Проучването изследва и приносът на лекарските практики, болниците и другите лечебни заведения като дял от БВП, който е близо 4,7% през 2021 г. и 4,2% през 2022 г. Разходите на България за здравеопазване като процент от БВП са тясно свързани с дейността на лечебните заведения и са средно с 2,5% по-ниски от средните за ЕС. Експертите обаче предупреждават, че без мерки за увеличаване на инвестициите в здравеопазването, които да ги доближат по близо към средните за ЕС, до 2027 г. дейностите на лечебните заведения се очаква да намалеят като дял от БВП до 3.7 %.

Здравеопазването е сред топ 5 на работодателите в България. Дейностите на лекарските практики, болниците и други лечебни заведения подпомагат и създаването на около 460 000 работни места в други сектори на българската икономика. Като работодатели лечебните заведения изплащат в заплати близо 2,8 млрд. лв. на над 106 хиляди работещи в здравната система. Лечебните заведения плащат около 80 млн. лв. корпоративни данъци и приблизително 890 млн. лв. осигурителни вноски. Освен това разходите за услуги, предоставяни от лекарски практики, болници и други лечебни заведения увеличават общия доход на домакинствата в икономиката с около 3.8 млрд. лв., посочи  Лука Чичов, генерален мениджър на IQVIA за Централна и Източна Европа. Той подчерта, че приносът на лечебните заведения за икономиката е положителен и основополагащ. Лекарските практики, болниците и другите лечебни заведения и техните служители допринасят с около 1,2 млрд. лв. към държавния бюджет чрез корпоративни данъци, осигурителни вноски и данъци върху доходите на физическите лица, показват още данните.

„Здравеопазването в България е доста голяма икономическа дейност, съчетавайки значителен ресурс от хора и дейности“, коментира и икономистът Лъчезар Богданов.

“Данните показват, че ддравната система по никакъв начин не е бреме за икономиката на държавата, напротив тя е един от основните й двигатели”, заяви от своя страна председателят на БЛС д-р Иван Маджаров. По думите му средствата на държавата в здравеопазването трябва да се възприемат като инвестиции, а не като разходи. Той предупреди, че кадрите в системата са най-важни и за пореден път наблегна на сериозната кадрова криза в сектора. Представените данни сочат, че българските лекари са по-възрастни от средното за ЕС – 54% от практикуващите лекари са на 55 г. или повече в сравнение с 36% в ЕС.

Председателят на БЛС бе категоричен, че при вземането на решения политиците трябва да се базират на данни и анализи, да се прилагат икономически механизми и там, където е необходимо, държавата да се намесва с непопулярни мерки, какъвто е случая с кадровата криза в сектора.

За пореден път бе припомнен и големия кадрови проблем с медицинските сестри, като бе посочено, че България има едно от най-ниските нива на брой медицински сестри на глава от населението в ЕС, което създава натиск върху здравната система. Средно за страната се падат 4,3 медицински сестри на 1 000 души. В тази връзка д-р Маджаров изтъкна, че системата се крепи на огромен брой специалисти по здравни грижи, които продължават да работят, въпреки че са в пенсионна възраст.

Данните сочат, че България е над средното за ЕС по отношение на практикуващи лекари и дипломирани лекари на глава от населението Проблем е обаче фактът, че медицинските специалисти са неравномерно разпределени по региони в България, което води до разлики в икономическия принос в различните региони, както и в качеството на медицинската грижа. Северозападният и Югозападният региони имат силно лекарско присъствие поради медицинските университети и големите болници, разположени там. На обратния полюс са Северно-централният и Югоизточният региони.

С цялото проучване може да се запознаете ТУК.