В края на мандата си правителството начело с акад. Николай Денков, отново реши да се заеме със забраната за разкриване на нови лечебни заведения в страната. Припомняме, че този въпрос бе многократно коментиран от проф. Хинков в качеството му на здравен министър и Министерството на здравеопазването бе предложило подобно ограничение чрез промени в Закона за лечебните заведения. Сега забраната бе гласувана от кабинета в оставка, но финално предстои да се разгледа от парламента.
С промените в Закона за лечебните заведения се предлага въвеждането на мораториум за създаване на нови лечебни заведения за болнична помощ, както и за разкриване на нови дейности в съществуващи болници, до актуализацията на Националната здравна карта. Настоящата Национална здравна карта не отразява значителните промени, настъпили в здравно-демографския профил на страната и в структурата на здравната мрежа, тъй като не е актуализирана от 2018 г. Предвижда се актуализацията на картата да бъде утвърдена до май 2024 г., посочват от правителствената пресслужба.
С промените се създава ясна и конкретна нормативна регламентация за регистрация на втори и следващ адрес на лечебните заведения. Припомняме, че това бе една от „вратичките“ в нормативната база у нас, която позволяваше да се разкрие нова болница.
Законопроектът предвижда и създаването на единен електронен регистър на лечебните заведения, който ще се поддържа от Министерство на здравеопазването. Предвижда се и възстановяване на акредитацията на лечебните заведения като процес, насочен към осигуряване на качеството на здравните услуги, оценка на възможностите за обучение на студенти и специализанти, постигане на по-добри резултати и информиране на медицинските специалисти и гражданите, гласи още приетото решение.
Преди началото на редовното заседание на Министерски съвет днес премиерът в оставка Николай Денков посочи, че ще се забрани разкриването на нови болници в страната до приемането на нова Национална здравна карта. „Здравеопазването не трябва да пада жертва на политическата нестабилност„, заяви той.
Денков изтъкна, че Националната здравна карта не е актуализирана от 6 години и сега в някои области има ненужно висок брой болнични легла, а в други хората нямат достъп изобщо до адекватна медицинска грижа.
Промените в Закона за лечебните заведения трябва да бъдат приети от парламента, но забраната, която прие днес кабинетът, Денков мотивира с изпълнението на управленската програма. Той допълни, че в момента МЗ актуализира Националната здравната карта. „Със законопроекта ще дадем възможност на НЗОК да разпредели ресурсите си спрямо нуждите в страната“, посочи той.
Припомняме, в края на миналата година парламентът отхвърли предложението за забрана новите болници да могат да сключват договор с НЗОК, давайки по този начин „зелена светлина“ за разрастване на и без това раздутата болнична мрежа у нас чрез финансиране с обществени средства.
Редица проучвания показват голямото разрастване на болничния сектор у нас. Според анализ на Института за пазарна икономика през 2022 г. България разполага с гъста мрежа от болници – общо 341, като в тях се включват държавни, общински и частни лечебни заведения. В същото време, значителна част от разкритите легла не се използват.
