Над 30% от лекарите най-вероятно ще напуснат системата в следващите около 12-13 години. Това съобщи Матиас Висмар, програмен мениджър в Европейската обсерватория за здравни системи и политики по време на кръгла маса „Време за ускорение. Заедно срещу рака в България“, която се проведе под патронажа на народния представител Росица Пандова.
Той представи данни за работната сила в здравния сектор в 40 страни, от които става ясно, че голяма част от тях са засегнати от проблема, свързан със застаряването на медиците, както и напускането на системата от хора, които все още са в работоспособна възраст. „Това означава, че в този период трябва да бъде подменена една трета от работната ръка в сектора“, отбеляза Висмар.
Прогнозите са, че само след малко повече от 10 години с 55% от лекарите в България, Италия, Франция, Германия и Естония и други държави ще се пенсионират, като страната ни е на второ място сред разглежданите страни по застаряване на лекарите. Страната ни е единствената държава, в която и има недостиг на здравни кадри във всяка медицинска специалност, в която се работи с пациенти с ракови заболявания. България и на последното място в ЕС по осигуреност с медицински сестри спрямо броя на лекарите.
„СЗО изчислява прогнозиран недостиг от 10 милиона здравни работници до 2030 г. Проблемът с пенсионирането на лекарите и с много трудното им заместване с нови кадри е много сериозен“, припомни още той.
Като друг водещ проблем Висмар определи задържането на медицински кадри. „Намерението да се напусне системата е много високо. Много лекари напускат системата, като за някои държави това е особено засилена тенденция след пандемията от COVID”, коментира Висмар. Сред мотивите за напускане на медицинската професия той определи както натрупания стрес от годините в битка с пандемията, така и неудовлетвореност от заплащането и условията на труд. Според изнесени от него данни между 300 000 и 600 000 здравни работници в Германия са склонни да напуснат системата на здравеопазване.
Висмар се спря и на проблема с недостига на специалисти в извънболничната помощ, отбелязвайки, че там също застаряването на лекарите е ясна тенденция. Така например данни от 2018 г. сочат, че за период от 10 години 48% от лекарите, работещи в амбулаторна помощ в Австрия, ще се пенсионират. Той разгледа и явлението „медицински пустини“, което означава невъзможност да се подсигурят определени медицински услуги поради липсата на специалисти и медицински сестри. Това подкопава доверието в здравната система и в институциите като цяло, коментира Висмар, отбелязвайки, че са необходими мерки, които да привлекат и задържат кадри в здравния сектор. Една такава мярка е търсенето на кадри от чужбина. „Европа разчита все повече на обучени в чужбина здравни професионалисти“, заяви Висмар. Според представените от него данни сред държавите, които търсят най-много лекари и сестри от други страни, са Норвегия, Ирландия, Швейцария, Австрия, Великобритания, Германия. Проблем е обаче, че повечето чужди лекари се насочват към болниците, което задълбочава кадровата криза в първичната медицинска помощ. 72% от чуждестранните лекари в Германия работят в болници, а не в първичния медицински сектор, отчете той. Слаб е и интересът на чуждите лекари за работа в селските и отдалечени райони.
„Тенденцията е ясна и тя няма да спре. Международната мобилност и миграцията на лекарите ще ни следват много дълго време“, категоричен бе Висмар. Според Росица Пандова са нужни реформи за задържане на специалистите, които трябва да се превърнат в приоритет.
Полина Тодорова
