Голямо ново проучване, публикувано от The Lancet Neurology, показва, че през 2021 г. повече от 3 милиарда души по света са живели с неврологично заболяване. Данните от проучването на глобалното бреме на болестите, нараняванията и рисковите фактори (GBD) за 2021 г., са коментирани и от експерти от Световната здравна организация.
Неврологичните заболявания се оказват водеща причина за влошено здраве и увреждания в световен мащаб. Общото количество увреждания, болести и преждевременна смърт (известни като години живот, коригирани спрямо инвалидността, DALY), причинени от неврологични състояния, се е увеличило с 18% от 1990 г. насам, сочат данните от анализа.
Над 80% от неврологичните смъртни случаи и загуба на здраве се случват в страните с ниски и средни доходи, като достъпът до лечение варира значително. Страните с високи доходи имат до 70 пъти повече неврологични специалисти на 100 000 души, отколкото страните с ниски и средни доходи.
Водещите десет неврологични състояния, довели до загуба на здраве през 2021 г., са инсулт, неонатална енцефалопатия (мозъчно увреждане), мигрена, деменция, диабетна невропатия (увреждане на нервите), менингит, епилепсия, неврологични усложнения от преждевременно раждане, разстройство от аутистичния спектър и ракови заболявания на нервната система.
Диабетната невропатия е най-бързо развиващото се неврологично състояние. Броят на хората с диабетна невропатия се е увеличил повече от три пъти в световен мащаб от 1990 г. насам, достигайки до 206 милиона случая през 2021 г. Това увеличение е в съответствие и с нарастването на диабета в световен мащаб.
Други състояния като неврологични усложнения следствие на COVID-19 (например когнитивно увреждане и синдром на Гилен-Баре) не са съществували преди, но сега представляват над 23 милиона случая, става ясно от анализа.
В същото време неврологичното бреме и загубата на здраве поради други състояния са намалели с 25% или повече от 1990 г. насам в резултат на подобрена превенция, включително чрез ваксини, здравни грижи и изследвания, сред които за тетанус, бяс, менингит, дефекти на невралната тръба, инсулт, невроцистицеркоза, енцефалит и неонатална енцефалопатия.
Проучването също така изследва 20 модифицируеми рискови фактора за потенциално предотвратими неврологични състояния като инсулт, деменция и идиопатично интелектуално увреждане.
„Неврологичните заболявания причиняват големи страдания на хората, които засягат и семействата им, и ограбват общностите и икономиките от човешки капитал“, коментира д-р Тедрос Адханом Гебрейесус, генерален директор на СЗО. „Това проучване трябва да служи като спешен призив за действие за увеличаване на целенасочените интервенции, за да се позволи на нарастващия брой хора, живеещи с неврологични заболявания, да получат достъп до качествени грижи, лечение и рехабилитация, от които се нуждаят. По-важно от всякога е да се гарантира, че здравето на мозъка е по-добре разбирано, ценено и защитено от ранна детска възраст до по-късен живот“, отбелязва той.
Авторите на проучването отбелязват, че са необходими повече инвестиции за подобряване на лечението, грижите и качеството на живот на хората с неврологични заболявания.
От там припомнят и че по време на Световната здравна асамблея през 2022 г. държавите-членки приеха Междусекторния глобален план за действие относно епилепсията и други неврологични разстройства 2022–2031 г. (IGAP) с амбициозен обхват за справяне с дългогодишното пренебрегване на неврологичните разстройства.
„Той определя пътна карта за страните за подобряване на превенцията, ранното идентифициране, лечението и рехабилитацията на неврологични заболявания. За да постигнем равнопоставеност и достъп до качествени грижи, ние също трябва да инвестираме в повече изследвания за рисковете за здравето на мозъка, в подобрена подкрепа за работната сила в здравеопазването и адекватни услуги“, отбеляза Девора Кестел, директор на отдела на СЗО за психично здраве.
