Милиони левове, предвидени за донорство и трансплантации у нас, не са изразходвани, въпреки че са били заложени и предвидени за тази дейност. Справка на Министерство на здравеопазването, изготвена за Medical News, показва, че близо 25 милиона лева, определени като финансов ресурс за тази дейност за период от пет години, не са били похарчени. Това е общата сума, която не е била изразходвана за периода от 2019 – 2023 г. по Националната програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията в Република България.
Така например през изминалата 2023 година държавата е заделила близо 24 милиона лева за дейностите, касаещи донорството и трансплантациите. Изразходвани от тях обаче са били под 17 милиона лева. Почти същата сума е изразходвана и през предходната 2022 година при заложени близо 23 милиона лева, сочат данните на МЗ. От справката прави впечатление и че в две години, в които има коренно различна успеваемост на трансплантационния процес, а именно – 2020 година, когато е имало само 4 трупни донора и 16 трансплантации изразходваната сума е била 13,7 млн. лв., а през 2023, която приключи с 22 донора и 42 трансплантации, изразходваната сума е с едва 3 млн. повече или 16, 8 млн. лв.
Общата неизразходвана сума за целия петгодишен период по Национална програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията в периода 2019 – 2023 г. възлиза на 24 810 437 млн. лв – пари, които са върнати в бюджета. Основните средства по нея са за заплащане и финансово отчитане на дейностите по органна и клетъчна трансплантация. Програмата целеше подобряване на организационния модел на донорството и трансплантацията на органи в страната, повишаване на броя на донорите и на органните трансплантации, както и повишаване преживяемостта на реципиентите след трансплантация с цел достигане на европейско ниво, тоест 70% от тях да преживяват минимум пет години след извършена трансплантация.
Въпреки отчетения миналата година известен напредък в сферата на трансплантациите у нас, значителната неизразходвана сума в отделните години на действие на програмата е ясен знак, че все още процесът не е оптимизиран и че заделените средства не се разходват максимално добре. Страната ни все още е на последните места в ЕС по брой извършвани подобни операции – факт, дължащ се на недобре развитата трансплантационна система у нас.
Извършваните миналата година трансплантации у нас са 42, като се отчита ръст в броя спрямо предходната 2022 година, когато те са били едва 20. Сред факторите за увеличения брой трансплантациите е фактът, че някои големи болници, определени за донорски бази, започнаха да подават донори след години застой в тази област. Пример за това е болница „Пирогов“. Основен „мотор“ на раздвижването на идентифицирането на донори в спешната болница е координаторът по донорство там д-р Христо Христов. Години наред „Пирогов“, въпреки профила си на спешна болница, не подаваше донори, но миналата година се отчете с няколко донорски ситуации, с които даде шанс на тежко болни пациенти, очакващи трансплантации. Останалите лечебни заведения, които работят активно по идентифицирането на потенциални донори са МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ – Велико Търново с координатор д-р Сибила Маринова, УМБАЛ “Св. Марина Варна” с проф. д-р Вилиян Платиканов и някои други техни колеги. Проблемът е че множество други лечебни заведения в страната не успяват да идентифицират донори, въпреки че са определени като донорски бази или подават такива спорадично.
Medical News се обърна с въпроси към Изпълнителна агенция по медицински надзор, която администрира и трансплантационния процес у нас защо част от заложените по програмата средства не са изразходвани и какви са причините за това, но не получихме отговор.
Нашата проверка установи и че единствено през изминалата 2023 година в петгодишния период на програмата се отчита близък до заложения от здравните власти брой трансплантации – при заложени 56 са реализирани 42. Прави впечатление и че МЗ рязко намалява очаквания брой трансплантации в актуализирана си бюджетна прогноза за настоящата 2024 и следващата 2025 година, залагайки съответно 57 трансплантации за тази година и 68 за следващата. В по-ранни проектоварианти на бюджетната прогноза за 2023 година МЗ е било планирало извършването на 76 трансплантации, за 2024 г. – 102, а за 2025 година – 128.
На този фон чакащите за трансплантациия българи към 11 март са близо 850, като най-много от тях – 791 живеят с надежда за нов бъбрек.
Въпреки масово ширещото се мнение, че трансплантациите в България са крано недостатъчни поради факта, че българите не се съгласяват на донорство в тежките моменти на загуба на близките им, редица експерти и професионалисти, работещи в сферата на трансплантациите, са единодушни, че причините са организационни. Те са свързани основно с недостатъчното идентифициране на потенциални донори в болниците, липсата на добре работеща система, която да свързва всички звена, ангажирани с процеса и даваща актуална информация за състоянието на пациентите, включени в листата за чакащи за орган, недостатъчното обучение на координаторите по донорство и други. Нужно е и преразглеждане на финансирането на дейностите, свързани с донорство и трансплантации, така че средствата да се използват оптимално.
Заради всичко това държавата и конкретно здравният министър проф. Христо Хинков даде заявка Агенцията по трансплантации да бъде възстановена като самостоятелна структура и направи предложение за това чрез промени в Закона за лечебните заведения.
Припомняме, до 2019 година трансплантационната дейност у нас се администрираше от самостоятелна структура – Изпълнителна агенция по трансплантации. Впоследствие, бе взето политическо решение нейната дейност да се слее с тази на структура от съвсем друг характер – Изпълнителната агенция по медицински надзор (ИАМН), която контролира дейността и организацията на медицинската помощ в лечебните заведения в страната. Дали това решение е било правилно говорят резултатите – страната ни продължава да е на едно от последните места по брой извършвани трансплантации в ЕС.
За това, че тази стъпка е била погрешна признава и самото здравно министерство. „След сливането през 2019 г. на Изпълнителна агенция по трансплантации с Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ не беше постигнат очакваният синергизъм при осъществяването на разнородните по своята същност функции, които изпълняваха двете агенции до онзи момент. Като резултат, от 2019 г. до момента се наблюдава намаляване на броя на извършваните трансплантации, а трансплантациите, които се осъществяват у нас през последните години, се дължат в голяма степен на ентусиазма на отделни лекари, а не на активни, насочени към обществото информационни действия и на административно-организационни усилия за стимулиране и мотивиране от страна изпълнителна агенция „Медицински надзор“, посочват от МЗ в мотивите си за възстановяване на агенцията. Към момента обаче все още отделянето на трансплантационната дейност в отделна структура не е факт. Липсват и нормативни промени, които да оптимизират целия процес и да дадат шанс на повече тежко болни хора да дочакат своята трансплантация в България.
Полина Тодорова
