НЗОК ще поема изцяло част от лекарствата за домашно лечение на сърдечносъдови заболявания, а за други ще намали нивото на доплащане от пациентите. За това информират от НЗОК.
От там допълват, че след получени положителни становища на Министерство на финансите и на Министерство на здравеопазването Надзорният съвет на НЗОК е приел да се въведе през 2024 г. повишаване нивото на заплащане на списък от лекарствени продукти за домашно лечение, обединени в 52 групи/международни непатентни наименования/, предназначени за лечение на хронични сърдечно съдови заболявания.
С промяната повече от 600 хиляди хронично болни пациенти със сърдечно съдови заболявания ще получават от аптеките предписаните от личните си лекари лекарства от тези групи напълно безплатно или с намалено доплащане. Това обаче ще стане възможно след решението на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти за вписване на промените в Позитивния лекарствен списък. Промяната влиза в сила от април, а средствата ще дойдат от резерва на фонда.
Решението за включване на лекарствените продукти за хронични сърдечно съдови заболявания е в изпълнение на дългосрочната стратегия на НЗОК за пълно реимбурсиране на лекарствените продукти за социално значими хронични заболявания и за разширяване на групата лекарства, за които пациентите не доплащат или доплащат ниска стойност, посочват от Касата.
С въвеждане на по-високото ниво на заплащане на лекарствените продукти се очаква сериозен позитивен социален ефект, разширен достъп до терапия на сърдечно съдовите заболявания и намаляване на случаите за отказ от терапия по финансови причини. С тези лекарствени продукти се осъществява базова терапия за сърдечно съдовите заболявания, които са водеща причина за смъртност в България, отбелязват от Касата. В дългосрочен план това би довело до положителен ефект за здравето на пациентите, предвид подобряване на условията за придържане към назначената им терапия.
Реализирането на предложението би оказало положителен ефект спрямо пациентите от гледна точка на повишаване на достъпността до лекарствени продукти, би подобрило придържането към терапията, предотвратяване на възможности за хоспитализация и усложнения от основното заболяване, което води до влошаване на качеството на живот. Решението ще намали доплащането от страна на пациентите и респективно ще доведе до намаляване на финансовата тежест за пациентите. Тази промяна би се отразила и на аптеките, които са договорни партньори на НЗОК предвид заложеното задължение за заплащане за обработване на рецептите, отбелязват и от Министерството на финансите в своето становище.
От там посочват, че най-голям брой отчетени случаи по КП на национално ниво за 2022 г. се наблюдава в пътеките КП № 029 „Диагностика и лечение на остра и изострена хронична сърдечна недостатъчност без механична вентилация“, в която са отчетени 55 798 случая през 2022 г. при 45 125 през 2021 г., което е с 10 673 броя или с 23,7% повече спрямо 2021 г.
Сред специалностите с най-голям обем дейности по КП е именно специалността кардиология, сочат още данните на финансовото ведомство. Отчетените дейности по КП за медицинска специалност „Кардиология“ през 2022 г. са 176 470 броя. От МФ подчертават, че са необходими максимални усилия за подобряване превенцията на професионалните и свързани с труда заболявания. Вниманието трябва приоритетно да се насочи към превенция на професионалните злокачествени и сърдечно-съдови заболявания, тъй като делът на смъртните случаи от професионални злокачествени заболявания е най-голям в ЕС и се изчислява на 52% от всички смъртни случаи свързани с работата през 2017 г., следван от сърдечносъдови заболявания (ССЗ) (24%), ТЗ (2%) и други (22%). България остава с най-висок стандартизиран коефициент за обща смъртност (1601.8%ооо) сред страните от ЕС, като преждевременната смъртност е много висока – 20.5%., допълват от финансовото министерство.
