Нови проучвания се спират на последиците от т. нар. long COVID и по-конкретно състоянието, добило популярност като „мозъчна мъгла“. Механизмите на възникването му все още не са докрай изяснени, което е причина и за интерес от учени от цял свят. Изследователи от Дъблин, Ирландия предполагат, че продължителното инфекция с вируса може да засегне кръвно-мозъчната бариера, както и да се отрази негативно на коагулацията на кръвта.
Екипът от Университетската болница в Талагт, Тринити Колидж Дъблин е анализирал кръвни и плазмени проби от 76 души, които са имали Covid-19 в първоначалната вълна от инфекции в Ирландия през март и април 2020 г. Tе са сравнени с 25 контролни проби, събрани преди пандемията. Изводите от проучването са публикувани в Nature Neuroscience, информира Medical New Today.
Когнитивно увреждане, продължаващо повече от 3 месеца, засяга над една пета (22%) от хората, които са имали инфекция със SARS-CoV-2. Има до 200 докладвани продължителни симптома на COVID като умора, задух, проблеми с паметта и мисленето и болки в ставите/мускулите. Въпреки че повечето хора се възстановяват напълно от вируса, всеки от тези симптоми, който продължава повече от 12 седмици след инфекцията, може да се счита за дълъг Covid.
Според учените от Дъблин продължителният COVID може да се обясни с микросъсиреци, тъй като SARS-CoV-2 изглежда засяга лигавицата на кръвоносните съдове. Също така се предполага, че той намалява нивата на серотонин, което води и до т. нар. мозъчната мъгла. „За пръв път успяхме да докажем, че спукани кръвоносни съдове в човешкия мозък в комбинация с хиперактивна имунна система може да са водеща причина за „мозъчната мъгла“, свързвана с дългия ковид“, каза проф. Матю Кембъл, преподавател по генетика в Тринити колидж и главен изследовател на FutureNeuro.
„Long Covid e равнително нов феномен и цялостното разбиране за него продължава да се проучва. Има много потенциални пътища за възникването му – намалено доставяне на кислород, намален кръвен поток, атака от страна на имунната система върху здрави мозъчни клетки, навлизане на инфекциозни клетки в мозъка, възпаление, засягащо мозъчните клетки – всички тези фактори или комбинация от тях може да е причината за него“, коментира и д-р Скот Кайзер, директор на отдела за Гериатрично когнитивно здраве към Тихоокеанския институт по невронауки в Санта Моника, Калифорния.
Авторите на проучването посочват, че трудът им може да е от полза за нови лечения за long Covid, както и за други невродегенеративни заболявания като множествена склероза.
Източници:
https://www.medicalnewstoday.com/articles/blood-brain-barrier-leaks-may-be-to-blame-for-brain-fog-in-long-covid
https://www.irishtimes.com/health/2024/02/22/irish-scientists-discover-why-people-with-long-covid-can-suffer-brain-fog/
