Д-р Яна Николова: Липсата на приемственост и неглижирането са все още проблем пред младите лекари у нас

Д-р Яна Николова е сред младите лекари от Випуск 2023 на Медицинския факултет към Медицинския университет-София, които се дипломираха преди седмица. Д-р Николова е избрала да се развива в сферата на акушерството и гинекологията. Пред Medical News тя сподели защо се е насочила към медицината и кои са най-важните въпроси пред един млад лекар.

Д-р Яна Николова, как се насочихте към медицината?

В началото на нашия разговор бих искала да благодаря за интереса към младите лекари и развитието ни. Любовта ми към професията наричам съдбa – нямам ясен спомен кога точно съм се насочила към тази сфера, тъй като по разказ на моите близки, интересът ми датира от ранна детска възраст. Майка ми даже шеговито казва, че от прощъпулника си съм начертала професионалния си път, като още тогава съм си избрала стетоскоп от всички неща на масата. Първи лекар в семейството си съм и до ден днешен хората около мен се чудят на страстта и любовта, с която работя, плача и се смея когато стане въпрос за медицина. Затова наричам избора си съдба.

Ориентирали ли сте се вече към специалност, кое мотивира избора Ви?

Специалността, която съм си избрала е акушерство и гинекология. Това разбира се не беше най-първият ми избор. Като повечето кандидат студенти и първокурсници и аз исках да специализирам хирургия. По време на гимназиалното си обучение, лятото на 10 клас, имах възможността да посетя хирургично отделение, благодарение на семейни познати – хирурзи. Любовта с операционната зала беше още тогава и беше любов от пръв поглед. Не знам как да го обясня, просто го усещах, чувствах се удобно там, а на практика дори не съм имала представа какво се е случвало.

Едва в трети курс започнах да работя като санитар в кардиологично отделение за период от три месеца, но осъзнах, че това това не е моята специалност. Така още тогава в мен се роди идеята, че няма нищо по-хубаво от това в твоите ръце една цяла нова вселена да поема своята първа глътка въздух. Сбъдването на това мое желание да се докосна до родилна зала не закъсня и в четвърти курс започнах работа в отделение по акушерство и гинекология като акушерка. Имах страхотния късмет да попадна на прекрасни ментори и преди всичко прекрасни хора, които ми дадоха шанса да видя, които не пуснаха нито веднъж ръката ми, докато ме учеха да работя. Последната година от обучението си започнах да работя и като операционна акушерка. Тогава вече бях изключително сигурна, че съм взела правилното решение за себе си. Интересът ми към този етап от живота ми е насочен по-скоро към оперативната гинекология и в частност онкологичната гинекология. Убедих се, че човек често се връща към първите си мечти и желания, макар и не съвсем в пълен обем. Изборът ми мотивира онази любов към операционната зала, която усетих едва 16-годишна.

Все още много новозавършващи лекари срещат проблеми с намирането на място за специализация. Вие споделяте ли тези впечатления?

Родена съм с късмет, така поне често казват хората около мен. Както вече споменах, имах честта и истинския късмет да срещна правилните хора в правилното време. Да се запозная със своите учители, които освен моя ръководна светлина в професионален план, са и моя упора в борбата с неправдите спрямо младите и амбициозни лекари. Намирането иначе на място за специализация тенденциозно си остава проблем. Много често липсва приемственост между поколенията и неглижиране на младите колеги и това се среща нерядко. Балканският манталитет на „връзките“ с този и онзи ощетява голям процент от изключително интелигентни и работливи колеги, които просто ги нямат. Това кара немалко колеги, разочаровани от реалността, в която живеем, разбира се не само в сферата на медицината, да осъществят своята реализация в чужбина.

Кои са основните проблеми пред един млад лекар в България?

Трудното намиране на места за специализация си остава един от най-големите проблеми и в момента. Друг често срещан проблем и тема, подлежаща постоянно на коментар, е ниското заплащане. Извънредният неплатен труд разочарова много голям процент от младите лекари. Познавам немалко прекрасни професионалисти, които работят само заради чистата си любов към медицината, иначе досега да са се отказали и да са поели по друг път. Липсата на уважение и доверие от страна на пациентите също е проблем, с който се сблъскваме нерядко. Друг проблем е приемствеността между поколенията, която липсва. Няма да изброявам и куп други по-дребни теми, които си стоят на дневен ред.

Решават ли се те – има ли чуваемост на държавно ниво за проблемите на младите ни медици?

Смятам, че за голям процент от проблемите оставаме чути. Това разбира се няма нищо общо с обратната връзка от страна на държавата. Думите, тревогите, молбите ни стигат до управата. Техните действия обаче не стигат до нас. Вие кажете – решават ли се проблемите?

Със сигурност не и със скоростта, с която ни се иска… След като сте усетила тези проблеми, къде виждате своята професионална реализация – в България или в чужбина?

Своята професионална реализация виждам в България. Родена съм в град Карлово, на 18-ти юли, датата, на която е роден Васил Левски и някак си отговорността към родината е дълбоко закотвена в мен. Няма да скрия, че ми е трудно тук. Предразсъдъците, с които се боря ежедневно, неправдата, липсата на морал в част от нещата, на които ставаме свидетели всеки ден почти, ми тежат. Ще излъжа, ако кажа и че не се разочаровам. Позволявам се често да реагирам силно емоционално, когато стане въпрос за професията, но пък смятам, че все повече млади и кадърни хора трябва да останат тук, защото заедно можем да променяме повече.

Кое би Ви задържало в България?

В плановете за моето развитие разбира се влиза и чужбина. Не мога да скрия желанието си да се развивам и да се квалифицирам в различни школи из Европа. Това, което обаче ме задържа тук и смятам, че ще ме връща отново и отново в България, е емпатията към българския пациент. Немалко пъти си представям, че срещу мен стои моята баба, майка, леля и близките на много други хора. Всички те заслужават сърдечно отношение, емпатия, разбиране, личен подход и не на последно място – квалифициран медицински персонал. Това със сигурност ме задържа и ще продължава да ме задържа в България.

Споделяте ли необходимостта от въвеждане на задължително продължаващо медицинско обучение за лекарите?

Да, категорично. Приключението ни не свършва до тук, всъщност то едва започва. Човек се учи докато е жив. Тук ще засегна една друга проблемна тема, а именно форумите, които се организират ежегодно. Тези форуми, както в България, така и в чужбина, струват пари. Средства, които немалък процент от българските лекари не могат да си позволят. Това води до лишаване от този тип дейности или пък до обвързване с фармацевтична компания, която задължава изписване на дадено лекарство и в замяна на това безплатен конгрес. Поради всички тези обстоятелства голям процент от българските лекари се лишават от конгресни мероприятия. Затова смятам, че ПМО трябва да стане задължително и много по-достъпно. Морален дълг на лекаря е да задълбочава своите знания и умения непрестанно. Медицината е наука, която се развива всяка секунда, затова и ученето не приключва с взимането на дипломата в ръка. То приключва с последната ни глътка въздух.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest
Email