Наблюдава се спад на резистентните към антибиотици бактерии в европейските страни, които са ограничили употребата на антибиотици както при животни, така и при хора, информира Medscape. Този извод е посочен в съвместен доклад, съдържащ анализ на употребата на антимикробни средства и резистентността, изготвен от Европейския център за превенция и контрол на заболяванията, Европейския орган за безопасност на храните и Европейската агенция по лекарствата.
Констатациите са получени от интегриран анализ на потенциалната връзка между консумацията на антимикробни средства (AMC) от хора и животни и появата на антимикробна резистентност (AMR) и се базира на данни, събрани между 2019 г. и 2021 г. Избраните комбинации са подредени по приоритет според тяхното значение за общественото здраве и са насочени към четири бактерии и седем групи антимикробни средства, отбелязват авторите
Антимикробната резистентност представлява значителна заплаха за общественото здраве и здравето на животните. Тя причинява повече от 35 000 смъртни случая годишно в страните от Европейския съюз и Европейското икономическо пространство. Проблемът създава и значителна икономическа тежест върху европейските системи за здравеопазване, възлизаща на приблизително 11,7 милиарда евро годишно. За справяне с това предизвикателство Съветът на Европейския съюз препоръча съгласувани и продължителни усилия за постигане на 20% намаление на AMC при хората (в сравнение с нивата от 2019 г.) и 50% намаление при животните, отглеждани за храна (в сравнение с нивата от 2018 г.) до 2030 г.
Според анализа чувствителността на E coli към антимикробни средства при хора и животни се увеличава с намаляване на консумацията на антибиотици. Данните сочат, че езистентността на E coli при хората е свързана с употребата на карбапенеми, цефалоспорини от трето и четвърто поколение и хинолони, а при животните, отглеждани за храна, с прилагането на хинолони, полимиксини, аминопеницилини и тетрациклини.
Освен това бактериалната резистентност при хората може да бъде свързана с бактериалната резистентност при животните, отглеждани за храна. Два примера, подчертани в доклада, са Campylobacter jejuni и Campylobacter coli, които се срещат в животни, отглеждани за производство на храни, и могат да се разпространят при хората чрез храната. Констатациите показват, че мерките за намаляване на AMC както при животните, отглеждани за производство на храни, така и при хората, са ефективни в много страни. Засилването на тези мерки обаче е от решаващо значение за поддържане и по-нататъшно напредване на намаляването на антимикробната резистентност.
Укрепването на програмите за ваксинация и подобряването на практиките за превенция и контрол на инфекциите в общностите и здравните заведения са от съществено значение за намаляване на нуждите от антибиотици, коментира директорът на ЕCDC Андреа Амон. Констатациите също така подчертават значението на мерките в подкрепа на здравето на хората и животните, като ваксинация и по-добра хигиена отново с цел по-малка нужда от употреба на антимикробни средства.
