Студентите по медицина не могат да упражняват регулираната медицинска професия „медицинска сестра“, съответно да заемат длъжност „медицинска сестра“. Това е посочено в писмо от Министерството на здравеопазването, разписано от заместник-министър проф. Илко Гетов, и изпратено до директорите на Регионалните здравни инспекции в страната, председателите на сдружения и асоциации на лечебни заведения за болнична помощ и Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.
В него се подчертава, че право да упражняват регулираната медицинска професия „медицинска сестра“ имат само лицата, придобили тази професионална квалификация. На такава длъжност не могат да бъдат назначавани лица с професионална квалификация „лекар”, „фелдшер”, „акушерка”, „лекарски асистент“, „медицински лаборант“ и т.н. Не могат също така да бъдат назначавани и студенти по медицина или студенти по друга специалност от висшето образование.
Припомняме, заради огромния кадрови дефицит сред медицинските сестри у нас, е практика студенти по медицина да се принуждават да изпълняват техните функции, което обаче не е законно. Нерядко те биват назначавани като болногледачи, но от тях се изисква да работят като сестри. Двете позиции обаче имат различни функции – болногледачите и здравните асистенти са помощници на медицинските сестри и предоставят общи грижи за пациентите като хранене, тоалет, придружаване на болен и др., докато медицинската сестра има по-големи отговорности.
За позициите болногледач и асистенти могат да се назначават студенти по медицина и направление „Здравни грижи“, както и лица, притежаващи свидетелство за професионална квалификация „болногледач“ или „здравен асистент“. Дейността може да се упражнява и от хора, придобили необходимите знания и умения в резултат на друго обучение, включително проведено от работодател, поясняват от МЗ.
В писмото си от МЗ посочват, че основният проблем пред човешките ресурси в здравеопазването в България е недостатъчният брой медицински сестри в цялата страна.
Недостигът им на пазара на труда е изключително сериозен. За последните 30 години броят на медицинските сестри е намалял почти 2 пъти – от 53 810 през 1990г. на 28 827 през 2022г.. Тенденцията при лекарите е обратна – при тях се наблюдава увеличение – от 28 497 през 1990г. до 29 599 през 2022г. при непрекъснато намаляващо население.
Според анализа „Недостигът на медицински специалисти в здравеопазването“, изготвен през 2023г., за достигане на средното европейско ниво у нас са необходими още приблизително 16 900 сестри, а за да бъде достигнато съотношение медицински сестри – лекари от минимум 2:1 са необходими допълнително над 29 000 медицински сестри.
По данни на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, над 40% от медицинските сестри, упражняващи професията, са на възраст над 55 години (общо 9 366 медицински сестри), което предполага, че през следващите 10 години те ще напуснат професията. Същевременно, по данни през 2022г., броят на медицинските сестри в лечебните заведения е 5 164. Това означава, че в следващите 10 години ще са необходими минимум 14 530 медицински сестри.
Според МЗ за решаване на проблема е необходим всеобхватен комплекс от мерки, най-съществените от които са увеличаването на трудовите възнаграждения на медицинските сестри. Справедливото разпределяне на финансовите ресурси за трудови възнаграждения в лечебното заведение е ключово за привличане и задържане на персонала. Също така в правомощията на работодателя е да предвиди и стимули при повишаване квалификацията на медицинските сестри, за да имат тези специалисти мотивация за кариерно развитие. Липсата на реална кариерна перспектива е един от сериозните проблеми при професията „медицинска сестра“, което води до напускане на едни от най-добрите медицински сестри.
Други мерки трябва да насочени към намаляване на свръхнатоварването на работното място, включително с дейности, неспецифични за професията, което води до понижена ефективност, предоставяне на услуги с по-ниско качество и burn out синдром. Неуважителното отношение от другите медицински специалисти води до недобър работен микроклимат и липса на ефективно партньорство в екипната работа, се посочва още в писмото на МЗ. „Една от най-важните мерки, които трябва да се предприемат по отношение на медицинските сестри и която не изисква финансов ресурс е изразяване на уважително отношение към медицинските сестри от целия екип на лечебното заведение (директор, началници на клиники и отделения, лекари и останалите медицински и немедицински специалисти), което е в унисон с ролята им на основни и равноправни членове на медицинския екип в лечебно-диагностичния процес“, заявяват от МЗ.
