„Пътят“ на лекарствата между болниците и от производителя до пациента ще бъде оптимизиран чрез нови изисквания и нормативни промени. Това стана ясно на заседание на парламентарната комисия по здравеопазване, в чийто дневен ред бе включен добилият обществено внимание случай „Даная“.
На него бяха изслушани както майката на 15-годишното момиче, което почина в „Пирогов“ през пролетта на миналата година, управителите на различни ангажирани с проверките по случая институции, както и главният координатор на Експертния съвет по медицинска специалност „Неврохирургия“ към министъра на здравеопазването проф. Николай Габровски. Припомняме, че като част от журналистическо разследване по случая бяха показани пропуски в проследяването на нужното за овладяване на хематологичния проблем на момичето лекарство. То бе взето от болница „ИСУЛ“ и предадено на „Пирогов“ лично от майката Ани Стоянова, защото е имало трудности с отпускането му в спешната болница.
Управителят на Националната здравноосигурителна каса Станимир Михайлов, обясни, че се предвижда подробно да бъде проследяван и описван пътят на лекарства – антихемофилни фактори за лечение на вродени коагулопатии, от една до друга болнична аптека. Верификация на лекарствата в болничната аптеки ще бъде извършвана както от изпращащата аптека, така и от аптеката, която го получава. Неизползваните лекарства ще се връщат на предоставилото ги лечебно заведение, а приемащата болница ще бъде задължена да извърши деактивирането на медикамента, което гарантира, че бъде предотвратена злоупотреба с лекарствата, каза от своя страна директорът на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) Богдан Кирилов.
Директорът на Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ (ИАМН) Иванка Динева каза, че към момента на лечението на детето верификацията на медикамента не е била възможна, а лекарството към момента на проверката притежава само партиден, но не и индивидуален номер. По думите ѝ за спешни състояния не е било предвидено прилагането на този лекарствен продукт, но вече се предвижда такава възможност.
Случаят е много тежък, каза заместник-министърът на здравеопазването Петко Стефановски. По думите му предстои преработване на Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти, а всяко лекарство ще се проследява от производителя до леглото на пациента.
Пред членовете на комисията по здравеопазването майката на Даная разказа подробно цялата хронология на случая. Тя подчерта, че няма претенции към медицинската част, свързана с лечението на детето, но сподели за редица пропуски според нея, свързани с организацията около случая. Стоянова за пореден път настоя за оставката на директора на „Пирогов“ д-р Валентин Димитров.
Проф. Николай Габровски, зам.-директор на “Пирогов” и началник на Клиниката по неврохирургия в болницата заяви, че по случая са извършени 12 проверки, обхващащи целия лечебен процес. Всички проверки не са установили нарушения, освен транспорта на медикамента “NovoSeven”, изтъкна той. Проф. Габровски подчерта, че болница „Пирогов“ е отворена денонощно и че практикуващите там лекари имат огромен опит, особено в сферата на неврохирургията при деца.
Специалистът обясни, че между първото и второто посещение на детето в „Пирогов“ не може да се установи логическа причинно-следствена връзка. „Един прогресиращ хематом, ако не на първия ден, то на втория би дал симптоматика и щеше да бъде повод да бъдем потърсени“, категоричен бе той. Проф. Габровски допълни, че преди приемането в „Пирогов“ Даная е била прегледана от лекуващия си хематолог, която е заключила, че момичето е нормален неврологичен статус.
Той изказа и нуждата от продължаващо медицинско образование за младите лекари.
Поднасяйки за пореден път съболезнования на майката проф. Габровски допълни, че случаят се политизира, а лекарите биват подложени на публичен линч в социалните мрежи. В отговор майката на Даная заяви, че търси отговорност по случая и в никакъв случай „линч“. “Смятам, че Даная е събирателен образ на българското здравеопазване и на счупените процеси в него”, каза тя и допълни, че сред тях са липсващото ПМО за младите лекари, влошената комуникация между отделните лечебни заведения, както и между лекарите и пациентите.
