Експерти и представители на пациентската общност повдигнаха необходимостта от конкретни мерки, свързани с възприемането на хроничното бъбречно заболяване за социално значимо, както и за засилване на превенцията в тази насока. Те участваха в кръгла маса „Хроничното бъбречно заболяване – неподозирано предизвикателство пред здравната система на Република България“.
Проф. д-р Борис Богов, главен координатор на Експертния съвет по медицинска специалност „Нефрология“ към министъра на здравеопазването, обясни, че ХБЗ е свързано с тиха и прогресивна загуба на бъбречната функция. Заболяването се открива в напредналите стадии, когато прогресията на бъбречната увреда е бърза и пациентите стигат до бъбречна недостатъчност, при която са необходими диализа или трансплантация. Всъщност малка част от пациентите достигат до диализа, тъй като умират преждевременно поради сърдечносъдова причина, свързана с бъбречната увреда, обясни той.
Проф. Богов представи фармако-икономическите характеристики на ХБЗ у нас. Данните сочат, че консервативното лечение е свързано с най-малък финансов ресурс на година. Два пъти повече средства са необходими за терапия при бъбречна трансплантация след първата година, а най-голям финансов ресурс е необходим за диализно лечение. Така например разходите в България за диализа на около 3700 пациенти по амбулаторна процедура „Хрониохемодиализа“ за 2021 г. са около 87 млн. лв., през 2022 г. сумата нараства на 105 млн. лв., а през 2023 г. стига до 123 млн. лв. Според проф. Богов предприемането на подходящи действия би дало възможност за ранна диагностика на ХБЗ, превенция на усложненията и спестяване на значителен финансов ресурс на здравната система. Именно затова той призова ХБЗ да бъде включено сред социално значимите заболявания в Националната здравна стратегия 2030.
Проф. Богов предлага още в Наредба 8 за диспансеризацията и профилактичните прегледи да бъде добавено изискване хората с рискови фактори за ХБЗ като диабетици, хипертоници да получават изследване на креатинин (с изчисляване на eGFR) и албуминурия 4 пъти годишно и консултация с нефролог при стойности на eGFR≤60 и/или албуминурия.
Той се спря и на малкия брой бъбречни трансплантации, извършвани у нас.
Христина Николова, председател на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания подчерта, че това е заболяване, което засяга лица от различна възраст и води до тежка инвалидизация, до невъзможност за нормален социален, професионален и личен живот. Според нея е необходимо да се въведат конкретни допълнителни диагностични медицински дейности в Наредба №8 за профилактични прегледи и диспансеризация, касаещи рисковите групи пациенти, като се увеличи броя на техните диспансерни прегледи и при първите данни за увреждане на бъбречната функция, те да бъдат консултирани с нефролог. В рисковите групи попадат пациенти със сърдечносъдови заболявания, диабет и затлъстяване. Според нея мерките не трябва да се ограничават само до рисковите групи, а следва да обхванат цялото население, тъй като в приложенията към наредба №8 не е предвидено профилактично изследване на креатинин и албуминурия на лицата без хронични заболявания в по-ранната си възраст, а за тези на възраст между 20-65 г. е предвидено веднъж на 5 години, което е крайно недостатъчно и фатално за развитието на бъбречното заболяване. Информираността на обществото за риска от бъбречно заболяване и необходимостта от неговата превенция е също сред приоритетите на пациентската организация.
Калина Божкова, директор за Европа на Глобалния алианс за достъп на пациентите, представи данни, според които ХБЗ засяга повече от 10% от световното население, или приблизително 850 млн. души. Тя подчерта, че хората, страдащи от ХБЗ са почти два пъти повече от тези, които имат диабет. Около 70% от хора с ХБЗ, обаче, не знаят за състоянието си, тъй като заболяването често протича безсимптомно, докато болестта не прогресира. С най-висок риск да развият ХБЗ са хората с диабет и/или сърдечносъдови заболявания – един от всеки трима. Поради забавено диагностициране всяка година повече от 1 милион души умират от ХБЗ, а други 1,5 млн. – от сърдечносъдови усложнения, свързани с нарушена бъбречна функция. Очакванията са ХБЗ да бъде 5-тата водеща причина за смърт в света до 2040 г.
Глобалните годишни разходи, свързани с лечението на ХБЗ, възлизат на 1 трилион долара. През следващите пет години се очаква разпространението на заболяването да нарасне с до 3%, а разходите да се увеличат с 23%. Данните показват още, че общите годишни разходи за ХБЗ в Европа са по-високи от тези за други незаразни болести като рак и диабет.
За намаляване последиците от ХБЗ на глобално ниво, според Калина Божкова, е необходимо да се предприемат действия за повишаване на осведомеността сред пациентите, лекарите в първична медицинска помощ и политиците. Важна стъпка за ранна диагностика на ХБЗ би била целенасочен скрининг сред пациентите от рисковите групи, както и подкрепа на пациентите след поставяне на диагноза ХБЗ с подходящо лечение, съвети за начин на живот и диета.
Д-р Николай Брънзалов, заместник-председател на Българския лекарски съюз, изрази подкрепа за всички предложения за подобряване на профилактиката и диспансеризацията на пациентите с ХБЗ и добави, че не би представлявала особена трудност и общопрактикуващите лекари да се ангажират. Той бе категоричен, че трябва и семейните лекари да имат свобода при изписването на медикаменти на пациентите по заболяванията, които водят до диспансерен отчет.
Лъчезар Иванов, заместник-председател на парламентарната комисия по здравеопазване, пое ангажимент всички предложения да бъдат представени за обсъждане.
