Нужно е да се заложи изискване за минимален брой медицински специалисти по здравни грижи, назначени на трудов договор, за разкриването и функционирането на лечебни заведения в болничната и извънболничната помощ. За това настояват в свое становище от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, изпратено по проекта за Национална здравна стратегия.
Припомняме, с промени в нормативната база през 2021 г. по време на мандата на д-р Стойчо Кацаров като здравен министър бяха премахнати изискванията за наличие на минимален брой лекари, минимален брой лекари със специалност и минимален брой професионалисти по здравни грижи в медицинските стандарти. Наместо това в Наредба № 49 за основните изисквания, на които трябва да отговарят лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи бе разписана общо изискване за „минимална обезпеченост от лекари за клиника/отделение/лаборатория за съответното ниво за съответната специалност“.
От БАЗПГ отбелязват, че България е една от държавите в Европейския съюз с най-ниска осигуреност с медицински сестри. Недостигът на медицински сестри се дължи на няколко фактора, сред които са малкия брой завършващи медицински сестри, загубата на обучени медицински сестри, поради емиграция, застаряването на работната сила и недоволството от заплатите и условията на труд. Безпрецедентната кадрова криза вече настъпва и сред другите специалисти по здравни грижи, тя не може да бъде преодоляна бързо, но може да се постави началото на поредица от мерки, посочват от БАПЗГ.
Сред тях, освен залагане на минимален брой специалистипо здравни грижи при разкриване на нова структура, са още приемане на медицински стандарт „Здравни грижи“ и остойностяване на труда на всички медицински специалисти, От асоциацията настояват и за система за планиране, назначаване и задържане на медицински персонал., създаване методика за устойчиво нарастване на трудовите доходи на медицинските специалисти по здравни грижи, както и ясно очертано и устойчиво кариерно развитие.
БАПЗГ повдига и въпроса за самостоятелната практика на медицинските сестри, акушерките и рехабилитаторите, отбелязвайки, че тя е въведена и утвърдена от дълги години в редица страни. Болничната система се развива към висока специализация и въвеждане на скъпи медицински технологии, поради което не трябва да се натоварва с грижи за пациенти, при които е поставена диагноза и е назначено съответното лечение. Тази група пациенти трябва да са обект на сестринските, акушерските и рехабилитационните дейности и грижи, посочват от там. В тази връзка от асоциацията предлагат създаване на механизъм за финансиране на самостоятелните и груповите практики по здравни грижи чрез Националната здравноосигурителна каса, общини, здравно застрахователни фондове и др.
В становището си от там се спират подробно и на необходимостта от патронажни грижи с участието на акушерка.
Всички европейски добри практики в областта на здравните грижи са насочени към наблюдение на бременните жени и новородените деца. Патронажната грижа беше безвъзвратно прекратена в нашата страна преди години, но поради естествената нужда от здравни грижи за майките, новородените и целите семействата, тя се връща под различни форми. Опасно е, когато освободената от медицински лица ниша се запълва от лица без медицинско образование и налагащи съмнителни практики, предупреждават от БАПЗГ.
Те са категорични, че грижите и наблюдението на бременната жена и новороденото дете трябва да се върнат при акушерките, съвместно със семейния лекар/педиатър/акушер гинеколог. Включването на акушерки в женските консултации и на акушерките и медицинските сестри в предоставянето на здравни грижи за най-малките деца в дома е най-добрата грижа, защото е съобразена с индивидуалните потребности, подобряване на уменията и знанията на родителите за пълноценна грижа, както и промотиране на здравословен начин на живот от най-ранна детска възраст, допълват от БАПЗГ.
