И вторият опит за изработване на Националната здравна стратегия на България се оказа неуспешен. Припомняме, стратегическият документ, който трябва да набелязва целите, приоритетите и реформите за подобряване на здравната система в страната, бе върнат миналата година за редактиране в Министерството на здравеопазване след серия критики. Година по-късно стратегията бе представена отново за обществено обсъждане и евентуално гласуване от ресорната комисия в парламента.
По време на заседанието й днес, документът бе подложен на още по-унищожителни критики, а множество представители на експертните съвети по медицина излязоха с негативни становища по предлаганата стратегия. Оказва се, че на практика голяма част от специалистите в отделните направления не са били търсени за мнение при редактирането на този ключов за сектора документ.
„Предният път ние върнахме Националната здравна стратегия с множество забележки и критики. В това, което виждаме като редактиран вариант, почти нищо от тях не е отразено“, коментира председателят на парламентарната здравна комисия и депутат от ГЕРБ проф. Костадин Ангелов. По думите му документът представлява компилация от идеи без логична връзка между тях и твърдения, които на места си противоречат.
Силна критика към стратегията изказаха редица специалисти.
Доц. Венцислава Пенчева, координатор по Експертния съвет по специалностите „Пневмология и фтизиатрия” посочи, че тя е с прекалено общ характер и че в нея липсват хроничните белодробни заболявания като ХОББ и астма. Липсва и стратегия по отношение на ранната диагностика по белодробния карцином, който е водеща причина за смърт от онкологичните заболявания при мъжете. Пропуснати са и белодробните трансплантации, както и липсата на достъп на българските пациенти до този вид операции.
Доц. Васил Трайков, председател на Дружеството на кардиолозите в България, отбеляза, че в стратегията не са застъпени сърдечно-съдовите заболявания, които представляват основна причина за заболеваемост и смъртност в България. Липсват и мерки за контрол на рисковите фактори на индивидуално и популационно ниво и първичната превенция на ССЗ. Ключов момент в стратегията по думите му трябва да е обвързването с целите, заложени в Националния кардиологичен план. Той отбеляза и че ДКБ не е търсено за становище относно стратегията.
Силна критика по проекта изказа и д-р Николай Шарков, председател на Българския зъболекарски съюз, който посочи, че в него е заложена много малка част от това, което трябва да бъде отразено по отношение на оралното здраве. „Оралното здраве е част от общото здраве на индивида, взаимовръзката между оралните заболявания и общите заболявания, приоритети, касаещи подобряване на оралното здраве с конкретни мерки, очаквани резултати и конкретно финансиране на всяка една от мерките. Настоящият проект на Националната здравна стратегия 2030 съдържа много малка част от гореизброеното и то са неясни и размити в общите текстове по приоритетите“, посочи той.
Според Експертния съвет по Клинична алергология в стратегията алергичните заболявания дори не са споменати в частта за ефективен скрининг и превенция на хроничните незаразни болести, въпреки че са едни от най-разпространените незаразни заболявания.
Редица други експертни съвети също са излезли с критични становища по проекта.
Критики имаха и от Българската болнична асоциация, според които документът не отразява вярно картината на здравния сектор у нас, защото той не разглежда по никакъв начин частните лечебни заведения. Това е недопустимо, предвид, че над 40% от лечебните заведения за болнична помощ в България са частни, посочват в свое становище от там.
Тази стратегия има две големи слабости, а именно – първо, малко си говорим заедно и второ, малко си говорим заедно, коментира д-р Александър Симидчиев, член на здравната комисия и депутат от ПП-ДБ. Някой прави нещо и всички започват да критикуват, вместо всички заедно да се опитаме да направим нещо по-добро, като всеки допринася по някакъв начин. Ако всички стоим встрани и чакаме някой да се провали, нашето здравеопазване няма да тръгне в по-добра посока, каза още допълни той.
В крайна сметка депутатите от комисията гласуваха създаването на подкомисия, която да изготви предложения за редакция на стратегията, съобразени с експерните становища. В нея ще бъдат включени представители на съсловните организации, експерните съвети към министъра на здравеопазването, неправителствени организации и други. Становища по стратегията могат да се изпращат и на е-мейла на здравната комисия 49_kz@parliament.bg.
Това обаче означава, че на практика националната здравна стратегия ще се пише наново, за трети пореден път.
Полина Тодорова
