Здравните работници са били изложени на повишен риск от инфекция със SARS-CoV-2 и психическо натоварване, водещо до тревожност и депресия по време на пандемията, a последиците от това могат да продължат с години. Това сочат резултатите от ново проучване сред 3000 здравни работници в Алберта, Канада, информира Medscape.
Според резултатите медиците са имали два пъти по-голяма вероятност да се заразят със SARS-CoV-2 в сравнение с останалот население. Рискът от инфекция е бил по-висок сред здравните работници през първите две вълни на пандемията и отново по време на петата вълна. Констатациите са публикувани на 16 януари 2024 г. в Canadian Journal of Public Health.
„Предишни публикации предполагаха, че основният проблем е бил в първите седмици и месеци на пандемията, но новият анализ показва, че той е продължил до по-късните етапи на пандемията“, изтъкна д-р Никола Чери, епидемиолог в Университета на Алберта в Едмънтън, Канада.
Повечето от участниците в проучването (близо 80%) са били медицински сестри. Констатациите са в съответствие с изследванията преди пандемията, които показват, че неоптималните условия, с които медицинските сестри все по-често се сблъскват, водят до високи нива на изтощение и професионално прегаряне.
В работата си изследователите са целели да сравнят риска от инфекция със SARS-CoV-2 и психическото натоварване сред здравните работници при следните вълни на пандемията от COVID-19:
Вълна 1: От март до юни 2020 г. (4 месеца)
Вълна 2: От юли 2020 г. до февруари 2021 г. (8 месеца)
Вълна 3: От март до юни 2021 г. (4 месеца)
Вълна 4: От юли до октомври 2021 г. (4 месеца)
Вълна 5 (Omicron): От ноември 2021 г. до март 2022 г. (5 месеца)
Според резултатите нивата на риск и депресивни състояния сред здравните работници са се увеличили с вълните по време на пандемията и са достигнали своя връх в четвъртата вълна, продължавайки и в периода на петата. „Въпреки че увеличението беше по-малко в средата на фазите на пандемията, то се е върнало с голяма сила по време на последната фаза, която беше фазата на Omicron“, коментира д-р Чери. Той отбеляза, че въпреки че пандемията е официално приключила, все още има неясноти около вируса и последиците от него това допълнително задълбочават усещането сред медиците, че не контролират ситуацията.
Същите явления сред медиците са наблюдавани и Съединените щати, посочи д-р Джон К. Йънг, професор по психиатрия в Училището по медицина „Доналд и Барбара Зукър“ в Хемпстед, Ню Йорк. В различни проучвания Йънг и колегите му съобщават за силна връзка между излагането на стресовите фактори на пандемията и последващото развитие на депресия, тревожност и посттравматично стресово разстройство (ПТСР) сред здравните работници.
„В началото на пандемията имаше силно признание за работата, която вършат здравните работници. Те бяха аплодирани, наричани герои, макар че много от тях не се чувстваха така. Въпреки собствените си притеснения и страхове те правят това, което трябва и помагат. С продължаването на пандемията обществените настроения се промениха. Сега виждаме натрупаните, хронични ефекти сред медиците в продължение на месеци и години и те са значителни. Нашата работна сила в здравеопазването е силно уязвима. Има сериозен недостиг на медицинските сестри, все повече пенсиониращи се медици и такива, напускащи полето на медицината“, предупреди той.
Поради тази причина авторите на изследването са категорични, че са нужни програми и мерки в подкрепа на психичното здраве на здравните работници, които да не се прилагат само в периоди на пандемия. Също така има постоянна нужда от защита на медицинските работници, тъй като се появяват нови варианти на COVID-19 или се разпространяват нови инфекциозни агенти в общността.
Photos: Pexels
