Ще имаме нов здравен министър. И какво от това?

Министърът на здравеопазването проф. Христо Хинков бе първият, за когото стана ясно, че няма да остане на поста си след ротацията на властта през март. Първоначално това бе обявено от председателя на парламентарната комисия по здравеопазване и депутат от ГЕРБ проф. Костадин Ангелов с аргумент, че не се справя с поставените му задачи, а след това самият той призна, че не чувства политическа подкрепа, допълвайки, че секторът, на който е начело, е пропит от лобизъм. Независимо дали Хинков си тръгва от МЗ, защото не се справя или защото не му позволяват да се справи, смяната му, която е единствената официално обявена засега в бъдещия състав на кабинета, е поредното нагледно доказателство, че здравеопазването в България е сред сферите с най-активна политическа окраска и дълбоко преплетени интереси. Примерите в това отношение по време на очертаващия се доста кратък мандат на професора като министър са не един и два, но са достатъчно красноречиви, за да илюстрират политическата намеса в работата му.

Това е и повод да си зададем логичния въпрос дали има значение кой ще е следващият здравен министър, ако той ще е поредният, който ще тръгне смело, но ще си тръгне безславно от Министерство на здравеопазването.

Една от може би най-категоричните заявки, които Христо Хинков даде, заемайки поста здравен министър, бе налагането на мораториум над откриването на нови болници до утвърждаване на нова Национална здравна карта. Този въпрос е един от най-важните в сектора, защото касае озаптяването на огромната болнична мрежа в страната, но и въпрос, който, естествено, засяга множество интереси. Защото откриването на нова болница, която с лекота може да заработи с НЗОК, ползвайки обществен ресурс, от години се превърна в добре работещ бизнес у нас. “Роенето на лечебни заведения в страна снижава качеството на предлаганите услуги и увеличава доплащането от страна на пациентите, което в момента надхвърля 45%“, коментира в средата на миналата година проф. Хинков. Редица проучвания показват голямото разрастване на болничния сектор у нас. Според анализ на Института за пазарна икономика през 2022 г. България разполага с гъста мрежа от болници – общо 341, като в тях се включват държавни, общински и частни лечебни заведения. В същото време, значителна част от разкритите легла не се използват. Липсата на персонал и недоброто му разпределение в страната пък са все по-чест повод НЗОК да позволява сключване на договори с болниците, въпреки че те не разполагат с нужните специалисти. Проблемът е толкова голям на места, че дори се заговори за промяна на стандартите, свързана с изискването за определен брой анестезиолози в насока те да бъдат занижени, за да може болниците с по-малко специалисти да работят с касата не по изключение, а по правило. Кадровата криза с медицинските сестри пък е още по-жестока и е причина и в момента редица структури да са на ръба в кадрово отношение.

Опитите за някаква регулация в тази насока дойдоха именно от МЗ, които предложиха чрез текстове в закона за бюджета на НЗОК за тази година болниците,  получили за пръв път разрешение за дейност след 31 декември 2023 г., както и за тези, получили разрешение за нови дейности след тази дата, да не могат да сключват договори с Касата. Целта им бе именно временно спиране на възможността новите структури да ползват обществен ресурс от фонда, който за тази година възлиза на над 8 млрд. лв. Предложението обаче бе подложено на ожесточени критики от ГЕРБ с нормативни доводи, както и чисто популистки послания, касаещи нарушаването на правата на пациентите, макар че предлаганите промени бяха редактирани между гласуванията именно с цел да не допускат подобни рискове.

Въпреки това, депутатите отхвърлиха възможността новите болници да не могат да ползват финансиране от Касата, оставяйки по този начин поредната възможност за разрастване на болничната ни система и показвайки ясно на здравния министър, че политиката в сектора не зависи особено много от вижданията му.

Сред другите примери, които илюстрираха нагледно политическата намеса в работата на проф. Хинков начело на МЗ, бе явната политическа намеса, свързана с директора на „Пирогов“ д-р Валентин Димитров. Въпреки че ведомството отстрани д-р Димитров с мотив констатирани нарушения от Звено „Вътрешен одит“, здравната комисия в парламента изиска от министъра да отмени издадения протокол за отстраняването на Димитров до произнасянето на всички компетентни органи, които го проверяват. Подобна намеса в дейността на принципала в лицето на МЗ от страна на орган, съставен от политици, е факт, който е безпрецедентен, но и с който явно ще трябва да свикваме. „Това решение на здравната комисия в този й състав за мен е ясен знак, че ако аз остана още девет месеца мандат, няма да мога да проведа каквото и да е било реформа“, коментира Хинков, цитиран от btv. В друго свое интервю за Националното радио, министърът казва, че в българското здравеопазване има твърде много политика и че политическите назначения в него създават „кризи“, давайки пример именно с директора на „Пирогов“. По думите му причина за това е липсата на Закон за лобизма.“Би трябвало да има Закона за лобизма, който да регламентира и регулира тези влияния на различни политически сили. Нашият парламент е много пъстър и хората в него трябва да изпълняват своите предизборни обещания и съответни личности да бъдат назначени на ключови постове. Всичко това минава през министъра“, посочва той.

Има ли лобизъм в сектора и доколко той влияе на решенията на министъра на здравеопазването повдига и един друг казус, касаещ директора на „Майчин дом“ проф. Иван Костов, баснословната му заплата и още редица спорни факти около управлението на лечебното заведение. А изказаното мнение на Хинков, че случващото се може да е неморално, но е законно, с което той остави Костов на поста, също създава усещането, че правилата в сектора са пропити от удобни за някои, но и спорно морални нюанси.

Пример за лобизъм самият министър видя и в проваления от депутатите опит и частните болници да провеждат обществени поръчки за онколекарства, поради което в момента НЗОК заплаща един и същи медикамент на различни цени, ощетявайки така бюджета на фонда ежегодно с милиони, като сумата надхърля 100 млн. лв. Въпреки това народните избраници отхвърлиха идеята всички болници да правят търгове за лекарства, но заради мащаба на проблема и по-скоро неговата публичност, дадоха заявка да пишат нови правила, по които Касата заплаща тези лекартва.

Несъгласие с водената от него политика Хинков видя и в опитите за спиране на идеята му за отделяне на Изпълнителната агенция по трансплантации в самостоятелен орган. Припомняме, до 2019 година трансплантационната дейност у нас се администрираше от самостоятелна структура – Изпълнителна агенция по трансплантации. Впоследствие, при управлението на ГЕРБ със здравен министър Кирил Ананиев, бе взето политическо решение нейната дейност да се слее с тази на структура от съвсем друг характер – Изпълнителната агенция по медицински надзор (ИАМН), която контролира дейността и организацията на медицинската помощ. Още в началото на мандата си начело на МЗ Хинков даде заявка за възстановяване на ИАТ, като аргументът бе, че след сливането на агенциите резултатът не е бил положителен, а дори обратното.

Затова и МЗ предложи възстановяването на агенцията по трансплантации чрез промени в Закона за лечебните заведения, като дори си постави за цел това да стане от февруари тази година. Пред БНР обаче Хинков съобщи, че Министерството на финансите е излязло с отрицателно становище за финансовата обосновка на този законопроект. „Агенцията за трансплантации беше закрита в един период от управлението на ГЕРБ. Давам си сметка, че всъщност човекът, който закри тази агенция, всъщност сега пише и мотивите за отказ“, коментира той, допълвайки, че това също е много важно и показателно.

Изненадващо, наскоро Министерството на здравеопазването реши да отмени вече обявени конкурси за ръководствата на над десет болници у нас, сред които тези на УМБАЛ „Царица Йоанна”-ИСУЛ”, „Пирогов“, НКБ и други с мотив „появилите се въпроси в публичното пространство и с цел да се пресекат всякакви спекулации“.

Всички тези примери, а със сигурност и още много други, доказват, че политическият, а не общественият интерес продължава да e решаващата сила в сферата, която трябва да опазва най-ценното за всички ни – здравето и живота ни. Както и че който и да бъде начело й, докато това се позволява, шансовете му да промени системата към по-добро, ефективно и рационално функциониране, са обречени на крах.

Полина Тодорова