Броят на лекарите, които се занимават с наука в САЩ, намалява драстично, информира Medscape.
Различни проучвания сочат, че учените-лекари, които едновременно практикуват медицина и извършват научни изследвания е все по-малък. Това е проблем, защото лекарите-учени разполaгат с голям набор от инструментариум за своите научни открития в лабораторни условия, които биха могли да пренасят в клиниката. На практика, много от откритията, които са променили медицината към по-добро, са направени от лекари-учени. Например Джонас Солк разработва ваксината срещу полиомиелит, Тимъти Лей секвенира първия геном на рака, а Антъни Фаучи координира отговорите на общественото здравеопазване както срещу пандемиите от ХИВ/СПИН, така и срещу COVID-19. Показателно за огромното им въздействие е, че поне една трета и дори половината от всички Нобелови награди и награди Ласкер в категория физиология/медицина са отишли при лекари-учени, припомня изданието.
На този фон медицинските открития се осъществяват с рекордно висока скорост. Имунотерапията и протонната терапия трансформират лечението на рака; РНК технологията доведе до ваксини срещу COVID; CRISPR улеснява генното редактиране и лечението на заболявания като сърповидноклетъчна анемия. И все пак, колкото и вълнуваща да е станала медицинската наука, само 1,5% от американските лекари работят като лекари-учени. Това е повече от трикратен спад в сравнение с преди 30 години, когато те са съставлявали 4,7% от медиците.
Програмите за обучение в престижни академични американски медицински центрове имат строго определени изследователски години – например специалистите по неврохирургия често получават 2 години осигурено време за научна дейност. Националният институт по здравеопазване има стипендии за обучение. Няколко фондации също са посветени на подкрепата на лекари-учени в началото на кариерата им. Въпреки това, броят на медиците, които решават да станат лекари-учени, остава нисък и, което е по-притеснително, процентът на отпадане на тези, които все пак решат да тръгнат по този път, е доста висок.
Причините за това са различни. На първо място това са утежнените условия и конкуренцията в правителствените програми за финансиране. Много лекари-учени, които не са в състояние да получат значително финансиране от безвъзмездни държавни средства, не са в състояние да платят за своите изследвания, което ги демотивира да се занимават с наука.
Този проблем се усложнява от липсата на наставничество за лекари-учени в началото на кариерата. С нарастването на кариерата в медицината лекарите-учени на по-висши позиции имат по-малко стимули да наставляват онези, които са в началото на професионалния им път.
Лекарите-учени обикновено печелят и по-малко от колегите си клиницисти, въпреки че „жонглират“ както с научни, така и с клинични отговорности. В същото време младите лекари са много търсени кадри, често свръхнатоварвани, което заедно с научната им дейност може да доведе до професионално прегаряне и изтощение. Това е и причина мнозина от тях да са все повече клинично ориентирани, както и към частната индустрия.
