Все още редица лечебни заведения продължават да предлагат заплати на специализантите по медицина, които не отговарят на разписаните правила за определянето на началните им възнаграждения. За сметка на това се обещават бонуси и премии за младите лекари, които обаче невинаги са ясно разписани, не са регулярни и често са причина за допълнителното им натоварване, а понякога и за чиста злоупотреба с труда им.
Това е и една от причините значителна част от позициите за бъдещи специалисти, обявени и финансирани от държавата, да остават празни. Тенденцията за слаб интерес към местата за специализанти, подпомагани от държавата, се потвърждава години наред и е доказателство, че тя не предприема нужните мерки, с които да гарантира достойни възнаграждения и привлекателни условия на труд за младите кадри в сектора. Това допълнително задълбочава кадровият недостиг както в отделни градове и цели райони на страната, така и в различните специалности в медицината.
Въпреки че началните заплати на младите ни лекари, които искат да специализират, са определени като минимум, все още намалка част от болниците, които обявяват места за тях, не спазват това изискване. Според Наредбата за придобиване на специалност в сферата на медицината, възнаграждението на специализант, чието обучение се подпомага от държават, не трябва да е в размер под 2,5 минимални работни заплати за страната. Това означава, че след последното увеличение на МРЗ, специализант не може да работи за по-малко от 2332.5 лв. Тази заплата обаче на практика не се предлага като ясно разписана начална заплата в значителен брой от обявените свободни позиции за млади лекари, установи проверка на Medical News. Припомняме и че според Колективния трудов договор за сектор здравеопазване в момента заплатата на лекар без специалност не може да е под 1900 лв.
Преди дни МЗ публикува първия за годината списък със свободни позиции за лекари, които искат да специализират, и заедно с него публикува и обявените заплати от болниците, в които те ще се обучават. Списъкът е общо за 362 специализанти по медицина и 16 за специалисти по здравни грижи.
Възнаграждение от 2.5 минимални работни заплати, както е разписано в наредбата, се предлагат за едва 55 от всички обявени позиции, като всички те са за бъдещи специалисти по обща медицина. За някои от специализантите по обща медицина се предлагат и допълнително финансиране за участие в научни конференции, участие в научно-изследователски проекти, ваучери за храна и други бонуси. Заплата от 2000 лв. за специализант се предлага на около 90 места, а от две минимални заплати или 1866 лв. при по-малко от 30 позиции.
При над 120 от местата обявеното възнаграждение е под 1900 лв., а при няколко десетки други под определената по наредба от две и половина минимални работни заплати за специализанти. От списъка стават явни и примери с обявени заплати за специализанти по хирургия и анестезиология в размер на едва 1087 лв.
При всички тези случаи работодателят предлага допълнителни бонуси за специализанта, обикновено под формата на допълнително материално стимулиране или „премии“ при добри резултати. Тази практика обаче невинаги гарантира категорични допълнителни доходи, нито техният размер или регулярност и често е причина за допълнително натоварване на младите лекари. На места ДМС-то зависи буквално и от това дали младият лекар е симпатичен на началника си.
Някои болници, които са обявили по-ниски заплати, предлагат за сметка на това и поемане на таксите за следдипломно обучение на лекарите или наем за общинско жилище, а при свободен наем, подкрепа от едва 100 лв. Други предлагат „бонуси“, които би следвало по принцип всяка болница да осигурява на служителите си като работно облекло и лични предпазни средства.
Надали обаче с подобни „екстри“ ще се привлекат лекари към празните места, обявени от болниците в цялата страна. Доказателството е тенденцията, за която Medical News нееднократно писа, а именно – фактът, че години наред близо половината от обявените от държавата места за специализанти държавна поръчка, остават незаети. Ниските заплати и нерядко, все още недобрата база за обучение по места отблъскат младите ни лекари да специализират в определени структури, а това несъмнено оказва влияние и на грижите за пациентите в дългосрочен план.
„Интересът към тези места ще се увеличи с по-добри условия и по-добро трудово възнаграждение. С оглед на заплатите в други сфери, предоставената такава от финанси на държавата често е демотивираща за младите лекари, които поемат по пътя на най-отговорната професия. След едно тежко и продължително следване и полагане на много труд, е нормално всеки медик да търси по-добро заплащане“, коментира и в интервю за медията ни Лидия Делчева, която е председател на Асоциацията на студентите по медицина в София.
Припомняме, проблемът се признава и от МЗ, и от Здравната каса в контекста на задълбочаващата се тенденция за липса на определени специалисти у нас. Членовете на Надзорния съвет на НЗОК в края на миналата година коментираха, че е нужен е дебат, който да изясни защо голямата част от обявените места за специализанти по медицина, финансирани от държавата, остават празни.
Полина Тодорова
