Два пъти годишно Министерството на здравеопазването обявява местата за специализация на младите лекари. Оказва се обаче, че значителна част от тях остават празни и към тях няма интерес. Проблемът се признава и от МЗ, и от Здравната каса в контекста на задълбочаващата се тенденция за липса на определени специалисти у нас. Защо това е така попитахме Лидия Делчева, която е председател на Асоциацията на студентите по медицина в София.

За поредна година значителна част от обявените от МЗ места за специализанти по медицина, финансирани от държавата, остават незаети. Кои са причините за това?

Голяма част от местата за специализация, които се финансират от държавата са в малки градове, което е разбираемо, спрямо нуждите от определени кадри по региони. В моите очи младите лекари се стремят към големите градове и болници, за да се възползват от възможностите за по-добра база на обучение и апаратура, с която разполагат големите болници и по-опитните  специалисти, от които ще се учат. Желанието за добро професионално развитие е водещо. Нека не забравяме, че значителна част от младите медици заминават за чужбина и са добре приети там. 

Всъщност, до какво води тази тенденция?

Много биха казали “липса на кадри”. Да, това е така. Но тази липса на кадри в здравеопазването не се ограничава от дефицита на лекари, а обхваща липсата на всякакви здравни специалисти. Това не е единственият проблем пред нас. Не е от единствено значение да са заети лекарските места, а е също толкова важно да има мрежа, която да свързва пациента със специализирана медицинска помощ при нужда. Важно е да се поддържа високо ниво на здравеопазване  и в окръжните градове и да има бърз достъп до добре подготвени общопрактикуващи лекари в малките населени места, които да насочват пациентите към високоспециализирана помощ при нужда.

На този фон обаче все още голяма част от бъдещите специалисти споделят за проблем с намирането на място за специализация. Защо се получава този парадокс?

Парадоксът произхожда от това, че има доста по-желани специалности на фона на други. Те представляват по-голям интерес у младите лекари за сфера на реализация в медицината, а  в такива специалности конкуренцията е по-голяма. Има и доста непредпочитани специалности, в които пък има липса на кадри. Също така няма единна система за кандидатстване и такава за споделяне на всички предоставени специализантски бройки. Въпреки различните места, на които се публикуват възможностите за специализация, все още всеки лекар сам трябва да се интересува и търси място за желаната специалност. 

Как може да се увеличи интересът към местата, финансирани от държавата?

С по-добри условия и по-добро трудово възнаграждение. С оглед на заплатите в други сфери, предоставената такава от финанси на държавата често е демотивираща за младите лекари, които поемат по пътя на най-отговорната професия. След едно тежко и продължително следване и полагане на много труд, е нормално всеки медик да търси по-добро заплащане. 

Кое може да мотивира един млад лекар да специализира например в по-малко населено място?

Водещо при избора на мястото за специализация е базата на обучение и специалистите, от които лекарят ще се учи. Както споменах, по-доброто трудово възнаграждение е от значение, но не по-малко от условията на живот, които самото населено място осигурява. Все още в малките градове има добри специалисти, но тенденцията на населението да се насочва към столицата все повече, дава огромно отражение върху качеството на живот в малките населени места и някои от окръжните градове. Несъмнено лекарите предпочитат да се установят в столицата или в голям окръжен град. 

Чува ли се достатъчно гласът на младите лекари от управниците ни?

Когато младите лекари бяха призовани по време на пандемията  от COVID-19, те откликнаха безрезервно. В отделенията влезнаха дори и студенти от първи, втори курс с огромно желание да помагат. Младите лекари разбраха сериозността на проблема и постъпиха отговорно, вслушаха се и в управляващите. Редно е проблемите на младите лекари, както и на всички здравни работници да бъдат чути от управниците, а това са ниското заплащане, извънредният труд, лошите условия в някои болници, дефицитът на здравни кадри в определени звена. 

Напоследък активно се говори за въвеждане на задължително Продължаващо медицинско обучение в България. Какво е Вашето мнение по въпроса?

Медицината се развива много бързо и всеки лекар трябва да следи новостите и да надгражда знанията си, за да помогне по най-добрия начин на пациента. Затова и моето мнение е, че въвеждането на задължително Продължаващо медицинско обучение е ключово, както за самия лекар като професионалист, но и за здравето на обществото. 

Полина Тодорова