Министърът на здравеопазването да предостави цялостен анализ на текущото състояние на системата на спешна помощ в срок до 31 март 2024 г. Решение за това приеха депутатите от ресорната комисия в парламента.

Анализът трябва да се основава на извършени проверки от Изпълнителна агенция медицински надзор и да съдържа информация за кадровото обезпечаване в системата на спешна помощ, наличие на спешни отделения в болниците и апаратурата в тях по райони, ред за насочване на нуждаещите се пациентите в болниците, спазването на стандарта по спешна медицинска помощ, достъпа до спешна помощ, както и условията за дигитализация и други. „Идеята на това решение е да съберем цялата информация, свързана със спешната медицинска помощ и на тази бази да намерим законодателно решение, ако е необходимо, по проблемите на спешната помощ“, коментира председателят на здравната комисия проф. Костадин Ангелов, който бе и вносител на предложението.

В анализа да се включи заплащането на спешната помощ в частните болници поиска Пенка Георгиева от Пациентски организации „Заедно с теб“. „В този анализ да се включи защо като цяло не се заплаща в спешните приемни отделения в държавните болници, а в частните се заплаща много“, посочи тя. В отговор проф. Ангелов й обясни, че анализът ще обхване всички болници със спешни приемни отделения.

По време на заседанията на комисията бе обсъден и казусът с починалата в „Пирогов“ 15-годишна Даная.

„Има стандарт по спешна медицина, има ясна формулировка за това какво се прави. Стандартът описва всички действия при спешни състояния. Има протоколи за хирургична намеса във всяка болница, включително и в „Пирогов“, има много ясно регламентирани регламенти какво се прави при спешни състояния“, обясни в отговор здравният министър проф. Христо Хинков пред депутатите в здравната комисия. „Независимо от това, получават се пропуски, получават се нещастни случаи. Във всички случаи, проблемите са организационни, има комуникация между различни институции“, коментира още проф. Хинков. Той припомни, че по случая текат проверки и се очакват резултатите от тях.

По думите му в София основните натоварени болници по отношение на спешността са „Св Анна“, „Пирогов“ и ИСУЛ. Той коментира информацията, че в ИСУЛ по празниците е имало само един дежурен лекар, посочвайки обаче, че според него трябва да се направи разграничаване от спешни и неотложни състояния, както и че неспешните състояние са обект на работа на личните лекари.

Здравният министър отговори и на въпрос, касаещ големия инвестиционен проект за обновяването на спешната помощ в страната, по който, заради забавяне, имаше риск да връщаме немалко средства. „Успяхме да спасим проекта от тотален провал и от 32 завършени обекта, в момента са завършени 80. Изпълнихме изискването на програмата да влезем в 15% неизпълнение, което ни дава възможност да не връщаме средства, с цената на това, че проектът ще бъде завършен с бюджетни средства. Но това е по-малкото от зло от това, което щеше да се случи, ако не бяхме завършили тези 15%“, обясни проф. Хинков. Припомняме, сумата, която страната ни ще инвестира в проекта, заради забавяне, е 45 милиона лева.

От 400-те линейки, които трябваше да бъдат доставени по проекта, са доставени 358, а до март ще бъдат доставени още 37, отчете още министърът.

Полина Тодорова