Министерството на здравеопазването публикува проект на Националната стратегия за гериатрична грижа и остаряване в добро здраве с хоризонт 2030. Дали тя залага конкретни мерки, свързани с грижите за старите хора, попитахме проф. проф. Любима Деспотова-Толева, която е председател на Българското дружество по продължителни грижи и палиативна медицина.
Професор Деспотова-Толева, МЗ публикува проект на националната стратегия за гериатрични грижи. Какъв е Вашият коментар по него?
Публикуваният проект за стратегия отговаря на нарастващата нужда от гериатрични грижи в България. Тя компилира основни части от публикувани международни документи и приети стратегии и акцентира върху здравословното стареене. Гериатричните грижи имат както медицински, така и немедицински аспекти – правни, морално-етични, духовни, образователни, изследователски, финансови, управленчески и др. Стратегията насочва вниманието към някои от тях, което означава, че вече им осъзнаване на нарастващата важност на тези проблеми както за отделните хора, така и за семействата им и обществото. Колектив под мое ръководство създаде и акредитира за пръв път в България научната специалност „гериатрична медицина“ и се надяваме в близките 4 години да я развием да създадем липсващите до този момент кадри, за да отговорим на приоритети, заложени в проекта за стратегия, да провеждаме научни проучвания в подкрепа на стратегически приоритет за формулиране на здравни политики в тази област, основани на доказателства, както и по останалите приоритети. Имаме готовност като колектив при поискване от страна на МЗ да представим нашите виждания относно практическото прилагане на тези приоритети по отношение на обучение на медицински и немедицински кадри, научни изследвания, организация, управление и финансиране на грижите за старите хора.
Виждате ли в нея заложени конкретни цели и начини за подобряване на гериатричната грижа в България?
Стратегията представя административния поглед върху проблема в пожелателна форма. Внимателния й прочит създава впечатление за обхващане на най-важните аспекти на здравословното стареене, но липсва конкретика. В изработването на такива документи е необходимо да бъдат включени лица с доказани квалификация и умения в грижите за старите хора. Възниква въпросът за правната стойност на подобни документи като тази стратегия.
Имате предвид, че дори стратегията да бъде приета, ако тя не бъде „облечена“ в съответните закони, има риск да остане пожелателен документ?
В учебниците по медицинско право се коментират тези философски тези в светлината на правата на пациентите. Тезата за корелативност постулира, че всяко право води след себе си съотносимо спрямо него задължение да не се пречи на свободата в осигуряването и упражняването му. Това означава, че едно лице има право на нещо, само ако другите имат съотвено задължение да обезпечат наличието на това нещо или не създават пречки пред лицето за постигането му. Интересно е също обсъждането на получаването на гериатрични грижи и на тезата за изключителност – права, чието осъществяване се определя като изключително право, т.е. едно лице има право на нещо само тогава, когато това е специално регламентирано в закон. Важна при коментирането на тази стратегия е и една друга теза – тази за незадължителността, защото не всички права пораждат съответни задължения. Ето защо трябва ясно да се определи юридическата сила на този проект по отношение на задълженията, за да не се окаже, че права съществуват, но няма съответни задължения. Едва след това можем да пристъпим към разписване на конкретните стъпки и дейности за създаването и развитието на съвременна и ориентирана към бъдещето комплексна грижа за старите хора.
Съгласуван ли е този проект с Вас, като ръководител на екипа за създаване на несъществуващата досега у нас научна специалност „гериатрична медицина“, и с Ваши колеги?
Вероятно министерството на здравеопазването се е обърнало към колеги, които имат поглед върху здравните и други проблеми на старите хора, но към мен и колеги от моя екип, с който акредитирахме научната специалност по гериатрична медицина нямам информация да са се обръщали.
Каква конкректика липсва на стратегията според Вас?
Както всеки един важен документ и настоящият проект за стратегия има нужда от широко обсъждане и усъвършенстване, но най-вече има нужда от конкретика. Така, както към всеки един закон има и съпътстващ документ чрез правилник за приложението му и в светлината на правните измерения, аз бих искала да видя как конкретно ще бъдат изпълнявани всички стратегически приоритети, кои ще са структурите, организациите, специалистите и финансовите източници, отговорни за осигуряването на приоритетите, заложени в проекта за стратегия. Нужно да се определят нуждите на старите хора в България общо и по региони, като се съпоставят и с наличната здравна и социална инфраструктура. Необходимо е да се преценят наличните медицински ресурси като потенциал (квалифицирани лекари и други медицински специалисти, материални дадености, здравна инфраструктура и др.), с оглед специфичните потребности на старите хора. Нужно е и се оценят наличните немедицински ресурси като немедицински кадри, обучени да разбират и да се справят с проблемите на стареещите хора, различни видове подпомагане и др. Трябва да се дефинират начините, по които старите хора ще могат да използват правата си с оглед на индивидуалните си потребности, както и да се определят точно източниците и начинът на финансиране на медицинските и немедицински дейности, касаещи упражняване на тези права. Необходимо е и точно дефиниране на правата и отговорностите на правителствените и неправителствените организации и други структури, които ще отговарят за изпълнението на тази стратегия. Едва след като бъде отговорено на тези и други ключови въпроси и бъде съставен конкретен план за изпълнение с ясно разпределение на правата и отговорностите, ще стане възможно да започне изпълнението на тази стратегия.
Вие работите активно по създаването на програми, касаещи палиативните и гериатричните грижи. Защо е нужно да има отделни обучителни програми за тези специалности?
Европейските граждани, включително и българите живеят все по-дълго – средната продължителност на живота в България постепенно и непрекъснато се увеличава. Съществен принос в този процес има по-здравословния начин на живот и подобрените медицински и хигиенни грижи. Това се отразява и на възрастовата структура на населението, като се увеличава средната възраст и нараства броя на старите хора. Според някои общи прогнози се очаква почти трикратното им увеличение до 2050 г., което ще увеличи и броят на уязвимите, немощни стари хора. Бързото стареене на обществото изисква предприемането на изпреварващи мерки и готовност за справяне с проблемите на стареещото население. Основна роля в стратегиите за справяне на обществото заема обучението на лекари и други здравни и немедицински специалисти по проблемите на гериатрията и геронтологията и осигуряването на медицински, научни и обществени ресурси и политики.
По отношение на палиативните грижи – както децата, така и възрастните страдат от хронични, нелечими заболявания, включително рак, диабет, сърдечна недостатъчност и други имат силно изразена потребност от продължителни ипалиативни грижи. До 2060 г. приблизително 48 милиона души ще умират всяка година със сериозни страдания, свързани със здравето, а 83% от тези случаи ще настъпят в страни с ниски и средни доходи, сред които е и България. Палиативната медицина е насочена към повишаване качеството на живот на тези пациенти със сериозни страдания. За съжаление статистиката показва, че по-малко от 10% от тези, които се нуждаят от тях, ги получават. Палиативните грижи са рентабилен отговор на този проблем, който подобрява качеството на живот на хората със сериозни заболявания и техните семейства, като същевременно укрепват здравните системи. В някои страни, сред които е и България, възможностите за получаване на продължителните и палиативни грижи са твърде ограничени. Палиативната медицина като такава не съществува в нашата страна. Липсват обучени специалисти.
Затова е особено важно да се стартира обучението на медицински и немедицински кадри по проблемите на стареенето и стареещите хора, да се започне обучението на изследователи по тези проблеми – това е вече осъществимо след получените от нас акредитации от НАОА по двете научни специалности „гериатрична медицина“ и „палиативна медицина“.
Обучението на специалисти отнема около 4 години, а понякога и повече и в този смисъл, ако започнем веднага, можем да разчитаме на обучени квалифицирани медицински и немедицински кадри не само с теоретични знания, но и с основни практически умения след този период. Естествено, ако се използва моделът, по който в България бе създадена специалността по обща медицина в началото на здравната реформа, бихме могли след около 2-3 години да имаме определен брой кадри, на които системата да разчита, докато развием достатъчен капацитет. Ако министърът на здравеопазването прецени, би могъл да се обърне към нас, за да получи точен и подробно разписан анализ по отношение изпълнението на обявените стратегически приоритети, заложени в проекта, а така също и план за действие, включително и по отношение на подготовката на медицински и немедицински кадри в тази област.
Очаквайте подробна информация за започващите докторски програми за обучение на лекари по гериатрична и палиативна медицина, които ще се осъществяват в Медицинския университет-Пловдив.
Полина Тодорова
